Има една тема, за която отдавна искам да говоря, но все се спирам… защото, доближа ли се до нея, яростта ме обхваща цялата и дипломатичността ми отива на вятъра.
И чаках да дойде моментът, в който ще мога да говоря спокойно за това.
За да не засегна някого.
За да не попаднат майките, които и без това са толкова изоставени да се справят сами с всичко, в чувство на всепоглъщаща вина. За да не стане положението още по-зле за децата им. Защото майка, погълната от вина, със сигурност няма пространство за преживяванията на детето си…. колкото и да й се иска да му даде такова.
Обаче колкото повече тази тема стои в мен и чака да мога да я погледна спокойно и уравновесено, толкова повече не мога да се отърся чувството, че проблемът не е в това, че аз съм яростна… а в това, че като че ли никой друг не е.
Има един гняв, който принадлежи на миналото и е нужно да му отдадем внимание в лечебна среда.
Има обаче една ярост, на която мястото й е точно тук и сега, защото лудостта, която я предизвиква, е тук и сега. Тази Ярост е свещена! Тази Ярост има нужда Гласът й да бъде чут!
И Жените сме особено приучени, принудени да бягаме от тази свещена ярост. Да я виждаме като лудост, истеричност…. Научени сме да я задушаваме, да заглушаваме гласа й. Защото Гласът на Свещената Ярост е Сила! Сила, която не се поддава на контрол. Сила, която може да изпепели счупената система до основи, за да може да направи път за истинното.
Може би и затова толкова много майки или извръщат глава от истината, или ако се осмелят да я видят, се давят във вина…. защото не сме научени как да правим място на Свещената Ярост. Не сме научени да пускаме Гласът й да РЕВЕ на воля.
Е, аз вече не издържам!
И който не иска или не е готов да чуе този вой – нека не чете по-нататък.
В следващите редове ще си говорим за една от гаврите в индустрията на ражданията днес. Защото да – раждането се е превърнало в индустрия. И то доста извратена и доста печеливша за някои хора… освен за Майката и Бебето.
Но ако частица огън се е запалила и във вас, ако сте готови да се хванем за ръце, да погледнем истината и абсурдността в очите и да я изпепелим със Силата на Свещената Ярост … е, тогава поемете дълбоко дъх и давайте смело напред.
Темата, която така ПАЛИ яростта ми и на която чувствам, че е крайно време да се обърне внимание, е:
Как в болната система, която изражда бебетата днес, ражданията се делят на “нормални” и секцио. И по този начин се нормализират неща, които НЕ СА нормални – само, защото не са в категорията “Секцио”.
Започвайки от малката подробност, че бебетата нямат нужда да бъдат израждани. Имат нужда от подкрепата на майките си, за да СЕ РОДЯТ!
И преминем към факта, че всякакви процедури, на които хич не им е мястото в едно нормално раждане, биват нормализирани. Страничните ефекти от тях – омаловажени, или най-често тотално премълчавани.
Не мога да слушам и чета повече как има жени, които казват “Аз родих нормално и пак беше ужасно”… но когато ги разпиташ, се оказва, че това “нормално” е било съпроводено от какви ли още не интервенции и вмешателство. Просто не е било секцио, а вагинално раждане.
Не мога повече безучастно да наблюдавам – как са успели да заблудят толкова много жени какво е нормално и какво не в раждането.
Нормалното раждане е естествен, физиологичен и духовен процес, а не поредица от медицински процедури!
В нормалното раждане водещи са майката и бебето. И ако изобщо присъства някой друг, то той би следвало да почита процеса отстрани. А не да се перчи, че без него няма да се получат нещата и всички са обречени на гибел.
Нормалното раждане е свещен енергиен процес и би следвало да се подготвяме за него, да встъпваме в него, да сме насред него и да излезем от него като от нещо свято.
Нормалното раждане е първичен, дълбокo-телесен, див, хаотичен, шумен процес – не кличнично стерилен! То е урина, фекали, кръв и истина!
Процес, който изисква от нас да можем да се чувстваме у дома в телата си, да се чувстваме не просто комфортно, а горди от течностите си.
Нормалното раждане е сексуален, екстатичен, любовен процес и в него нямат място тези, които не бихте поканили, докато правите любов.
Нормалното раждане е инициация във встъпване на Жената в Силата й. Нормалното раждане е инициация на Новата душа за встъпване в Живота.
Няма нищо нормално в раждане, изпълнено с абсолютно ненужни процедури, случващо се в стерилна, чужда среда, пълна с машини и хора, които родилката и бебето й виждат за първи път. В едно нормално раждане лекарите нямат място, защото това не е болест, не е спешна ситуация, родилката не е тъкмо претърпяла катастрофа.
И да – тези процедури, които биват пробутвани на родилките, са в 99,99% от случаите ненужни. “Рисковете”, които са изтъквани като причина за тези процедури, не са рискове! А за 0,01ния %, където в действителност може да има риск за майка и бебе – тогава тези процедури не биха помогнали. Тогава в действителност се налага секцио.
Но секциото не е 0,01% от ражданията. Секциото в света е между 30 и 60%! А останалите раждания – не са нормални. Останалите са изпълнени с процедури, които имат за цел да ускорят раждането, да отнемат силата на жените и да произведат болни, зависими, контролируеми и агресивни, или безучастни хора.
И ако си мислите, че преувеличавам, ще ви издам една тайна: Протоколът, който се следва и до ден днешен за бързо клампиране на пъпната връв и отделяне на бебетата от майките им веднага след раждането, е създаден и въведен в нацистка Германия с единствената цел да се отгледат повече хора, годни за войници.
Тъй като не мога в една статия да обхвана всички абсурдни процедури и интервенции, в тази ще си говорим за една, която направо ме изкарва извън кожата ми. Това е интервенция, която предопределя не само развоя на цялото раждане, а и на майчинството след това. Процедурата, която в много случаи се рекламира на майките като спасението, което са чакали, или се споменава ей така небрежно между редовете.
Някои майки дори не биват информирани, че това ще им се случи. Но дори и ако ви кажат, че няма да го приложат при вас, ако е възможно – погледнете ли реалистично какво протоколите на болничното заведение счита за легитимна причина, за да се счита тази процедура за неизбежна, ще видите, че почти няма шанс да я избегнете.
Тази процедура, или по-точно казано каскада от различни процедури, е Индуцирането.
Направо вря и кипя, когато погледна какво се случва в “нормалния” случай!
Мили Жени, НЕ – индуцирането не ви помага да родите детето си здраво, или да го родите по-бързо или по-лесно! Не, бебето ви няма да остане в корема ви завинаги, ако не бъде – както Майчин Дом Варна сами казват на сайта си – “ИЗГОНЕНО” от матката ви!
Индуцирането не е безобидна лека интервенцийка, с която ще ви спасят от така страшната болка на раждането и ще ви помогнат да не се мъчите толкова дълго.
Цяла книга може да се напише за индуцирането (всъщност има такива), но тук ще се опитам да наблегна на няколко ключови факти:
- Индуцирането (Предизвикването на раждането) има за цел да забърза процеса – не заради вас или заради бебето ви. А защото финансовата институция, в която раждате няма време да се мае – времето е пари.
Нормалното раждане започва тогава, когато започне. И трае толкова, колкото трае. Ако няма намеса отвън, тялото е създадено за този процес и следва естествени ритми на редуващи се интензивност и време за почивка.
- Естественото раждане се инициира от бебето, когато белите му дробове са готови за живот отвън.
Когато то бъде “изгонено” преди да е дошъл този момент, наред с шока от неочаквания старт, бебето, когато излезе, може да не е готово да диша. Тогава разбира се бива “спасено” и обдишвано.
Деца, родени по този начин, впоследствие с години се задъхват, и често развиват астма или други респираторни проблеми и заболявания.
- Индуцирането може да бъде чрез синтетични Простагландини, чрез механично отлепване на мембраната на амниотичния мехур от стената на матката, чрез пукане на водите, или чрез влят през система Питоцин – синтетичен Окситоцин.
В много случаи се използва комбинация от тези различни методи, тъй като те имитират или пришпорват различни елементи от започването на раждането. И един сам по себе си не би бил достатъчен. Основна причина за това е, че започне ли се веднъж, тялото няма шанс да навакса (особено в предвиденото от болницата време), проблемите започват да се появяват един след друг и се отива към следващата и към следващата процедура.
- Всеки един от тези методи на Индуцирането носи със себе си странични нежелани реакции, каскада от последващи проблеми и рискове, и каскада от последващи интервенции.
- Синтетичните простагландини целят да имитират естествените такива, за да изтънят и размекнат шийката на матката. Списъкът със проблемни реакции за майката и бебето е дълъг няколко страници – от прекомерно кървене на матката, до спиране на сърцето на бебето.
Също така този метод изисква редовни вагинални прегледи, които нямат място в едно естествено раждане, забавят допълнително процеса и за много жени поставят нервната им система в режим “опасност”, често неосъзнато. Това пък спира естественото производство на окситоцин. Оттам естествените контракции не могат да започнат или спират. И става нужно вливането на синтетичен окситоцин – питоцин.
- Механичните способи са си чиста проба вандализъм, а се пробутват на някои места като начини, за да се избегне индуциране.Първо, те могат да са изключително болезнени – както за майката, така и за бебето – а това води до забавяне и стресиране на родилния процес. Тук също нервната система превключва на режим “опасност”.При пробиването на мехура например бебето усеща това като инвазия и заплаха и често се вдига още по-нагоре, защото вече се страхува да се роди. И тъй като това е чест случай, се налага да го “спасят” с Питоцин (изкуствения Окситоцин). По-късно в живота си това бебе с голяма вероятност ще има проблеми от най-различен характер с темата за границите… На чисто физиологично ниво, пробиването на мехура води със себе си риск от инфекция. Както и всеки вагинален и маточен преглед по време на раждане. А ако ви индуцират, честите вагинални прегледи са неизбежни.
- Питоцинът.
Ах този Питоцин. Така нежно наричан Окситоцин, а той милият се опитва действително да му подражава. Но е доста нескопосан!Питоцинът е синтетичен окситоцин и има за цел да предизвика / засили или върне контракциите. Проблемите обаче са толкова много, а много се съмнявам, че родилките биват информирани за тях. Е, аз ще се опитам поне да адресирам някои от най-големите:
* Естественият, ендогенен (произведен от тялото) Окситоцин също предизвиква / поддържа контракциите. Но той има няколко съществени разлики със синтетичния. Когато ендогенният Окситоцин се отделя естествено от тялото, той не идва сам – той предизвиква със себе си освобождаването на ендорфини (естествени опиати), които имат за цел да намалят болката и носят усещане за радост и екстаз.
Също така се освобождават други хормони и невротрансмитери, които подготвят следващите етапи не само на раждането, но и на майчинството!!! Такива, които дават сила и енергия на родилката и майката.
Синтетичният окситоцин – Питоцинът – действа сам. Ние не можем изкуствено да копираме гения на природата и питоцинът не може да предизвика освобождаването на другите, гореспоменати помощници. А без тях болката е нетърпима.
И не само това.
Питоцинът контрахира мускулите на матката много пъти по-интензивно от естествения Окситоцин и това допълнително засилва болката.
Също така коктейлът от естествени хормони следва една природна цикличност, която дава на майката и бебето време между контракциите, което е достатъчно, за да съберат сили за следващата. Питоцинът не дава това. Той няма нужната естествена цикличност. Контракциите от питоцин са твърде интензивни и твърде начесто, болката и интензивността са непосилни както за майката, така и за бебето.
Ето защо толкова родилки по света изживяват раждането като мъчително и крайно болезнено, въпреки че са родили “нормално”!
Разбира се лекари и акушери са там “на помощ” с епидурална упойка…
* Нуждата от епидурална упойка е пряко следствие от употребата на питоцин. А с нея майката вече няма връзка нито с бебето си, нито с утробата си, нито със силата си, нито с естествения процес на едно раждане. Тук вече тя е напълно зависима от лекарския екип.
Упойката преминава безпрепятствено през плацентата и бебето вече е зашеметено от доза за възрастен. То е изтощено от болката и интензивността на контракциите от Питоцина, а вече и нокаутирано от упойката. То вече не може да участва по никакъв начин в собственото си раждане. А бебето, движенията му и хормоните, които то изпуска, са от съществена необходимост, за да се случва процесът на раждане гладко и естествено. То вече наистина е напълно зависимо от лекарите да бъде извадено. Раждането отново започва да се бави или спира.
* На този етап лекарите вече започват да подготвят родилката колко дълго ще е това раждане, а тя може би няма сили. По-добре да я “спасят” и да й направят едно бързо и “безпроблемно” секцио.
И така…. добре, че са били лекарите и сега майка и бебе са “добре”.
НЕ, НЕ СА ДОБРЕ!
Нито майката е добре, ограбена от силата си и с внушение, че нейното тяло не може да се справи и че гореописаният процес е нормалното раждане. Нито бебето е добре. И двамата са травматизирани и ги чакат трудности, за които никой не ги подготвя, или които също се смятат за нормална част от следродилното време. Но за това в друга статия.
Да се върнем на проблемите идващи от питоцина. Не, уви, не сме приключили с тях.
* Питоцинът носи огромен риск от разкъсвания и прекомерно кървене за майката.
Когато се използва питоцин, поради твърде интензивното контрахиране на мускулите на матката, в края на раждането те са толкова претоварени, че следва обратната реакция – липса на какъвто и да било тонус в тях – т.е. не могат повече да се свиват и отпускат, а стоят само отпуснати. Способността им обаче да се свиват и отпускат е от критична важност, за да спре кървенето от матката след раждането. Следователно рискът от прекомерна загуба на кръв е много по-висок.
Е добрите екипи в родилното имат решение и за този проблем – влива се още питоцин. Което може и да се справя с кървенето, но оставя тялото на родилата жена още по дисбалансирано. Мускулатурата ще и има още по-тежък и дълъг път пред себе си за възстановяване след раждането.
* Заради интензивността на контракциите от Питоцин, вероятността от вагинално разкъсване, раждане с клещи, вакуум или секцио скача експоненциално.
В тези случаи следва “спасяването” с епизиотомия. Уж безпроблемно срязване на перинеума. Това е сексуална ТРАВМА! Както за бебето, така и за майката. Това също така може да доведе и до разрязващо главоболие и мигрена за бебето години по-късно.
Тежките последици върху целия живот за бебето от раждане с вакуум, клещи и секцио също са обект на друга статия, но са напълно реални и все още твърде неразбрани.
* Питоцинът носи огромен риск за сърцето на бебето. Затова и тоновете на бебето се следят изкъсо, когато се даде питоцин. Защото вероятността сърцето на бебето действително да спре, е голяма.
Освен чисто фармако-химичното въздействие на питоцина върху сърцето на бебето, заради интензивността на контракциите и болката, които и бебето изпитва, неговата нервна система също превключва в режим “Опасност”. Допълнителният проблем тук е, че неговата нервна система не е изградена дотам, че да може да излезе от този режим.
А това води до усещания в тялото на бебето като при паническа атака, до дисасоциирането му, припадането му, или спирането на сърцето му. Степента и страничните ефекти ще зависят от конкретната ситуация, но няма вариант, в който за бебето да няма никакви последици.
* Питоцинът може да доведе още до гадене и повръщане, диария, главоболия, ниско кръвно налягане, аритмия при майка и бебе, кожни обриви… и и и…
*Всички тези процедури и директните последствия от тях, независимо дали майката осъзнава или не, поставят тялото й в състояние на стрес, а нервната система – в състояние на “опасност”. Освобождава се каскада от хормони и невротрансмитери, които нямат никаква работа по време на едно раждане (които се отделят обикновено при голям стрес или животозастрашаваща ситуация). Тези хормони също допълнително прекъсват освобождаването на Окситоцин и логично, естественият процес на раждането се забавя или спира. Но незнайно защо, така много-учените лекари се правят, че не разбират една от базисните реакции в човешкия организъм. Тази реакция на тялото е изключително мъдра, защото помага за това раждането да не се случи насред опасна ситуация – докато ви гони тигър или сте насред катастрофа например. Но пречи, когато в действителност майката се опитва да роди.
И тук една “малка” вметка:
тялото регистрира стрес и променя хормоналната картина дори само от факта, че при започване на раждането напуснете дома си и отивате на място, предназначено за болни! Без значение дали лекарят и екипът ви са мега мили. Тялото има една много по-дълбока мъдрост от тази на логическия мозък.
Продължаваме с Питоцина… Не, проблемите с него още не са свършили.
* Синтетичните хормони пречат на производството на ендогенните (естествени) хормони. Това означава, че веднъж даден ви Питоцин, производството на Окситоцин намалява осезаемо или спира. Окситоцинът обаче е нужен освен за контракциите, също и за това плацентата да може да се роди. Нужен е и за кърменето, и за способността да се свържете с бебето си и то да се свърже с вас. Нужен е и за да иска една майка и да има сили и енергия да се грижи за детето си.
И да, след раждане с питоцин, раждането може да е приключило… но майките са оставени сами с подтискащи усещания, че не искат да се грижат за детето си, че са изтощени, че не могат да кърмят, че детето им плаче, когато те се доближат, че детето се буди и плаче без да може да бъде успокоено…
Питоцинът е преминал и в тялото на бебето ви. Така то също има трудност да произвежда окситоцин и останалите хормони, които му помагат да се свърже с вас истински. Както и да може да интегрира в системата си този голям транзит на раждането!
Трудността на бебето да се свърже с майката или да суче пък се отразява на цялата физиология на детето. На развитието на имунната система, на мозъка и нервната система, на хормоналната система, на сърдечно-съдовата система. Подробности за това също в друга статия.
* Така наречената следродилна депресия при майките често е породена от неспособността на тялото да произвежда / освобождава ендорфини и други невротрансмитери, за което би бил нужен естественият окситоцин.
* Също така, трудността на майката да се свърже с партньора и близките си и да се чувства обгрижена и подкрепена от тях, идва от липсата на Окситоцин и сие.
Степента и нюанса на преживяванията и трудностите ще е различен при различните жени и бебета (все пак ние и нашата предистория не са еднакви). Както и ще зависи от различната доза поставен Питоцин. Но така или иначе това са въздействия, причинени от “спасителите” в бели престилки, на които уви, често не им минава през ума какво са докарали след себе си. А на майките се внушава, че проблемът е в техните тела, или че това е нормална част от майчинството. НЕ, НЕ Е!
* Питоцинът оставя своя дълбок принос и в подсъзнанието и психиката на детето… Чак до способността му един хубав слънчев ден да има хармонични любовни взаимоотношения. (За връзката между пренатално време и раждане и любовния ни живот гледай безплатния уебинар “Любовният ни живот започва от утробата” ТУК.)
Ето някои от психологичните и емоционални прояви у деца и възрастни, които водят корена си от раждането по този начин и изкуствено влетия Питоцин:
- Бебето се събужда и плаче без да може да се успокои. Често в първите месеци бебетата преживяват ужасът от прекалените контракции отново и отново. На това лекарите и педиатрите му казват “необясними” колики. Ако бебето не бъде разбрано в това и не получи пространство да разкаже историята си, то ще развие защитни механизми, за да се предпази от тази травма. То може например да започне да става по-гневно. Но тъй като още няма как да започне да се бие, не намира облекчение и не може да избяга, ще се научи да дисоциира (губи връзка с тяло и емоции). Тези механизми на автоматизирана реакция при стрес ще останат и с години, и когато това бебе стане възрастен, ако не му се обърне внимание. Ставайки все по-трудни и трудни за преодоляване…
- Когато поотрасне, детето може да започне да изразява гнева си по-ясно. Да удря или наранява близките си, други деца или животни без видима причина
- Може да започне да изпада в криза, когато трябва да се облече, или да излезе някъде.
- Такива деца често реагират много бурно на опити да бъдат пришпорвани. Когато тръгне на училище например може да има нужда да закъснява, или пък да не понася мисълта за закъснение.
- Може да има трудност да започва домашните си, или да ги оставя по средата и просто да не може да продължи.
- Всеки път, когато му предстои промяна, или дори нещо приятно като отиване на почивка, може да вдига температура, да се наранява по някакъв начин, да прави процеса труден и нетърпим, да вика, да руши, да буйства…
Тъй като бебета, получили питоцин, често са били и упоени, се добавят и последиците от упойката за психиката и характера им. Такива деца (и по-късно възрастни) често ще се чувстват сами във взаимоотношенията с останалите и ще очакват да бъдат изоставени в най-трудния момент. Често може и да бягат от трудности, защото всичко това подсъзнателно им напомня на ужаса от раждането им.
Проблематиката, която ви изложих тук, е само част от проблемите на така нареченото “нормално” раждане. Толкова още ненужни процедури се извършват. И толкова още всеобхватни за целия живот на майката и бебето могат да бъдат последиците от тях.
Но може би най-големият и дълбок от всички проблеми е… че като жени отново получаваме посланието, че е нужно да слушаме някого отвън, да нямаме никакво доверие в телата си, в свръхчовешките си способности, в интуицията си. Повярвали сме, че принцът на бял кон… т.е. лекарят в бяла престилка, ще дойде и ще ни спаси. А всъщност той е този, който ни е приспал.
И всичко това започва още от времето и начинът, по който самите ние сме се родили. Продължава по-късно с всички ненужни гинекологични прегледи и кулминира като бъдещи майки, когато вместо да ни учат как да слушаме телата и бебетата си, умело ни убеждават, че е нужно някой отвън да ни потвърди дали сме бременни.
“Нужно” е някой отвън да ни увери, че бебето е добре. Нищо, че точно тези прегледи вредят на бебето и на развитието на органите му. “Нужно” е някой отвън да изчисли кога ще се роди това дете. Нищо, че в повечето случаи тези изчисления са абсолютно неточни. И така, малко по малко, до момента на раждането майката е достатъчно упоена, достатъчно зависима, за да може да повярва че не е способна да роди сама. И е нужно да бъде спасена. И разбира се, не е способна да понесе естествените усещания, които съпровождат раждането.
Повярвали сме, че телата ни са неспособни, че бебетата ни са парче месо, което трябва да бъде “изгонено” от матките ни. А това приучава и бебетата да не могат да се доверят на сигналите на тялото си и на вътрешната си мъдрост.
Времето на активното раждане, когато контракциите помагат на бебето да се придвижи напред, го учат на дълбоко клетъчно ниво какво е да си в близък интимен контакт с друго човешко същество.
Ако процесът е естествен и държан в поле на святост, бебето научава, че дори и в по-интензивни ситуации, или в трудност, може да разчита както на себе си, така и на друг. Научава се да живее живот в свързаност и сътрудничество. Бебета, родени с “помощта” на Питоцин и всички последици от него, обаче научават, че този близък интимен контакт е твърде болезнен, твърде задушаващ, твърде много.
А ако е имало и упойка, научават, че точно, когато имат най-голяма нужда от подкрепа, когато би било най-естествено да са в близост с друг, те остават сами… Това придобито знание на клетките остава до края на живота им, ако не бъде отработено. Тези хора се ужасяват от “сериозни” или твърде съкровени връзки. Всичко по-дълбоко и емоционално е твърде много за тях. Като следствие тях ги изоставят, точно, когато имат най-голяма нужда от подкрепа. Или те изоставят и изчезват. (Отново – можеш да гледаш повече за тези механизми в безплатния уебинар “Любовният ни живот започва от утробата”.)
Ужасът, останал в клетките от тази интимна близост, ще се обажда по един или друг начин в сексуалния обмен по-късно. И ще се надигне, крещейки в жената, родена с Питоцин, когато самата тя забременее и започне да ражда. Ще се надигане разбира се и при бащата, роден по този начин.
Този болезнен страх от близост така наподобява и на онзи страх от физическа близост, който се вменява на целия свят от две години насам и в който твърде голяма част от населението на Земята вярва…. Защо ли?!?
Ако си мислите, че трудностите от раждането остават в родилното отделение…. огледайте се наоколо.
Може би някои от вас сега се сещат за прекрасни и осъзнати хора, които слушат себе си, телата си и интуицията си, които имат прекрасни взаимоотношения и изпитват лекота в живота си. За тях ви гарантирам, че са или едни от малкото, родени действително нормално. Или имат зад гърба си дълъг път на лечение по всякакви начини и методи, за да могат да се чувстват повече себе си днес.
Когато раждането започне с нареждане отвън, а не чрез импулс отвътре, цял живот това бебе и порасналият човек, в който ще се превърне, ще има трудност да се доверява на личния си импулс да започне нещо ново. Може и изобщо да не чувства този свой вътрешен импулс и да има способност единствено да живее в стагнация. Или пък ще започва нови и нови неща само и само, за да се опита да си върне чувството на контрол в момента на началото.
Хора, чиито граници са били така варварски нарушени чрез отделяне на мембраните от стените на матката или чрез спукване на мехура, са осъдени на живот, в който или те нарушават границите на други, без да ги интересува, и без дори да имат осъзнатост за съществуването на такива, или техните граници ще бъдат постоянно незачитани.
Ако си мислите, че това е нещо малко ще ви дам пример докъде може да ескалира незачитането на граници:
Изнасилването е един типичен пример на среща на двама човека – единият, които не вижда проблем от инвазия и нарушава границите на друг, или пък знае от личен опит точно колко болезнено е това и се мъчи цял живот да бъде разбран, затова го причинява на друг. И другият – интернализирал, че тази болка е част от живота.
Друг пример са войните. Цял куп от организирани хора нарушава границите и мирния живот на цяла една страна.
Трети пример е начинът, по който Земята бива експлоатирана. Как хората не зачитат границите й, пробиват, копаят, секат и изземва това, което им се иска. Как я тровят без осъзнаване за нуждите и, без почит, без благодарност. Без никакъв интерес от последиците.
Тези примери са екстремни, но нюансите им, дори и в по-лека степен, са ежедневие за повечето хора на Земята днес.
Ако сте си мислили, че преживяното в родилното отделение не се отразява на живота по-късно, или на състоянието на човечеството и Земята като цяло… помислете пак.
Помислете пак “нормално” ли е раждането, съпроводено с куп процедури и медицински вмешателства. И за кого и защо е от полза това да се счита за “нормално”?
Аз лично не мога повече да слушам истории за жени, родили уж “нормално”, които се чудят какво толкова му е прехвалено на нормалното раждане, при положение че боли ужасно, че те и бебетата им са се чувствали зле след това… а при по-задълбочено разпитване се оказва, че те всъщност са раждали с питоцин.
Не мога повече да слушам истории за “щастливи” майки, които не са усетили болка от раждането, защото са им сложили упойка, но после се оказва, че бебето има трудности да суче, не може да се движи добре, че майките нямат чувствителност в пелвисното си пространство, че имат проблем с изпускането на урина, в някои случаи дори години по-късно.
Така сме научени да ни е страх от всяка болка, физическа и емоционална, така сме упоени, че сме забравили, че болката от естественото раждане е тази, която води до центъра на сътворението, до екстаза и силата. Докато болката от манипулираното от процедури раждане е чиста проба малтретиране.
Не мога повече да слушам истории за жени, които са се борили да имат естествено раждане след раждане с цезарово сечение, и услужливият лекар им е сложил питоцин, да не се мъчат толкова и “да ускорят мъничко процеса”. Без да се вземе в предвид, че Питоцинът носи в пъти по-голям риск от прекомерно кървене и разкъсване на матката при жени с предишно цезарово сечение и е абсолютно контраиндициран в такива случаи.
Не мога да слушам повече истории за лекари и акушери, които са “невероятни професионалисти”, били са така мили и разбиращи и така са подкрепили естественото раждане… но се оказва, че в същото време са използвали питоцин, пукали са мехури, (без да информират никого за последиците от това), гледали са си часовника и са давали ултиматум, с мил и любезен тон, кога трябва според тях да започне раждането. И как жените после им благодарят за невероятното отношение и ги препоръчват, но се чудят защо бебетата им не могат да се хранят, не наддават, не могат да спят, или имат проблеми на детската площадка и в училище години по-късно.
Не мога повече!
Не знам за вас, но аз имам нужда от други истории.
Истории за жени, доверили се в телата си и на бебетата си, изчакващи спокойно раждането да започне тогава, когато започне. Почитащи нуждите и вътрешния импулс на детето си.
Истории за жени, които почитат святостта на този процес, подреждат дома си с цветя и святи предмети, правят олтар на встъпването в новия етап от живота си, и за посрещане на детето си.
Жени, които, докато чакат, спят, танцуват, пеят, галят ги, милват косите им, разхождат се сред природата, общуват с бебето в утробата си, правят любимата си торта – нали е рожден ден все пак… правят, това, от което мъдрото им тяло и душа имат нужда.
Жени, които са обградени от подкрепа, жени, които са почитани.
Тези истории слава богу вече ги има! Но моята ненаситна натура копнее да са много повече. И да си кажа честно, копнее това да са всички истории на раждане и идване на новия живот.
Сама ли съм в този мой копнеж?
Сама ли съм в гнева си към една система, която краде силата на жените?
Сама ли съм в гнева си, че новите души, идващи на Земята, се оскверняват и продължават да се раждат хора, които са способни единствено да избират войната вместо мира (от малките ежедневни ситуации до големите глобани решения). Не защото са лоши, а защото са научили, че животът е мъчение и изтезание.
Надявам се да не съм сама.
Надявам се заедно да можем да отидем отвъд чувството на вина, обвинението и самообвинението, да запретнем ръкави, да позволим на Свещената Ярост да ни покаже пътя, да канализираме вътрешните си Драконки и вътрешните си Богини, да изпепелим тази остаряла система, да изчистим почвата от болните привички и изкуственото “нормално”… и да я подготвим за новото, за истината ни, за силата ни, за новите души, избрали да дойдат на земята.
Да я подготвим за ЖИВОТ В МИР, за ЖИВОТ В ЛЮБОВ, за ЖИВОТ В СВЪРЗАНОСТ!
Защото, мили Жени, Войната започва от утробата.
Мирът и Любовта също!
И изборът е във всяка една от нас. Приносът за това е във всяка една от нас.
Мили Майки, насаденото ни отвън чувство на вина е прекрасен способ да не влезем в абсолютно естествената Свещена Ярост. А това е сигурен начин да не влезем в Силата си. Ако има опасност да се самозадушим в самообвинение за това, което се е случило по време на раждането, е много лесно да извръщаме глава настрани от истината. И тогава не сме опасни за системата, която отглежда хора за война и страдание и печели милиарди в същото време.
Ако четейки горните редове, се почувствате уплашени и отчаяни, знайте, че никога не е твърде късно травмите от раждането за вас и вашето дете да бъдат излекувани. Просто колкото повече време е минало, толкова повече време и усилия ще са нужни.
Ако четейки горните редове се почувствате виновни, знайте, че не сте!
Отнемането на силата на жените е системно и се случва от хилядолетия, а гаврата с раждането – от няколко стотин години. Потърсете помощ, защото раждането на новото изисква от нас да сме заедно и да не оставаме сами.
Потърсете място, където ще бъдете разбрани, държани, обичани. Където слабостите и силата ви ще са еднакво добре дошли. Има толкова много женски кръгове вече, потърсете вашия.
Защото насаденото отвън чувство на вина не помага нито на вас, нито на детето ви. То ще направи много трудно да дадете пространство на детето ви да покаже гнева си, да ви разкаже с поведението си реалните си преживявания по време на раждането си. Ще ви е трудно да го държите и разбирате, защото ще натиска твърде болезнено място във вас самите.
Така, че мили жени, мили бъдещи и настоящи майки, време е да си позволим Свещената Ярост да е наш водач. Време е да чуем Гласа й! Време е да си позволим да бъдем подкрепени и да не сме сами по пътя. Време е да започнем да поставяме под въпрос това, което ни се насажда като “нормално” отвън и да се вслушаме в гласа отвътре. Време е да започнем да мечтаем и копнеем света, който искаме да виждаме. Време е да прогледнем и за местата, където този свят вече е тук. Време е да се развихрим и да покажем на света какво всъщност е НОРМАЛНО РАЖДАНЕ!
И каква сила се крие в една раждаща Жена и в едно раждащо се Бебе!
С Обич към вас и почит към СВЕЩЕНАТА ЯРОСТ
Елена <3
=============
Автор на статията е Елена Матеева
Елена е
• Една от лечителките у нас, които най-силно работи с лечението на пренатални травми при пораснали хора, тялото, танците, шамански методи, енергията на Земята, природните стихии като път за завръщане към цялостта на душата
• Лечител на пренатални травми по методите и ученията на Рей Кастелино (едно от водещите световни имена в тази сфера), Fountain of Life, Миа Кейлеф, Мирна Мартин, Кейт Уайт.
• Възпитаничка на “Fountain of Life” – модерно мистично училище по системата “Womb Awakening” за връщане на древните женски практики, лекуване на женското подсъзнание и травми и Свързване с лечебните Енергии на Мария Магдалена, Дева Мария и Йешуа, завръщане на Раждането като ритуал на Посвещение за Жената и за бебето.
• Духовна дула, отдадена на това транзита на душите – когато идват на земята и когато си отиват от нея да се случва в поле на ЛЮБОВ, РАЗБИРАНЕ, НЕЖНОСТ, ПОЧИТАНЕ и ПРАЗНУВАНЕ.
• Една от първите треньорки по Мандала Танц и телесни женски практики у нас
• Водеща на женски кръгове към Sistership Circle- една от най-големите световни школи в този формат
• Ко-създател на първата в България онлайн-платформа за водени медитации на български език www.djavarava.com.
Елена е създател на първата до момента в България дълбоко-лечебна програма за освобождение от травмите на пренаталното време и раждането – “Аз (се) раждам отново” и “Аз (се) Раждам Отново – Онлайн”.
Последвайте Елена във фейсбук ТУК
Включете се в затворената група на Елена във фейсбук Лекуване на Пренатални Травми с Елена Матеева.
Родилен енергиен поток – Лечебен процес за възстановяване след раждане
Ако статията е докоснала струна в теб и усещаш нуждата от лечение на случилото се при раждането на твоето дете – както за теб, така и за него – разгледай информацията за дълбоко-лечебния аудио курс с Елена “Родилен енергиен поток”.
Когато започне Раждането от утробата на раждащата жена се разтваря Енергиен Портал. Портал, през който започва да тече Родилната Енергия, нужна и на майката и на бебето, за да се родят.
Ако Тази родилна енергия бъде оставена да тече свободно, то тя подпомага раждането, помага на майката и бебето да се свържат в любов веднага след това, помага на майката да се възстанови бързо, а на детето да се чувства в сигурност и безопасност, свързано със своята майка.
Когато обаче има външна намеса в енергийното поле около родилката и в родилния енергиен поток, това се чувства и от нея, и от бебенцето и и от цялото и семейство.
Майката може да развие постнатална депресия, детето да не може да спи, да суче или да се успокои, или пък да е дисоциирало, изглеждащо на пръв поглед спокойно.
Нарушен родилен поток може да се усеща с години, може да предизвиква куп неразположения или заболявания в половите органи и пелвисното пространство на жената. Може да се прояви и като страхове в нея за детето и, или различни кошмари и страхове при детето, един от най-честите от които, е от раздяла с майката. Може да се прояви и като раздразнения, тъга, гняв, както в майката така и в детето и то години по-късно.
Но никога не е късно да се върнем назад и да възстановим потока на родилната енергия и родилното енергийно поле…
Прочети повече за курса и се включи ТУК.
