Когато поемем по пътя към себе си, често сме привлечени от обещания как, само ако се излекуваме, как само ако се опознаем, как само ако направим това или онова, или станем себе си, всичко ще стане леко – животът, връзките, мисията…. всичко ще се лее, ще сме в потока, ще ни се случват приказни неща….
И поемаме на една надпревара към този заветен момент. Само още един ритрийт, само още една програма, само още една техника, само още едно обучение…..
На моменти се доближаваме, на моменти привкусваме и на моменти дори започваме да я живеем тази лекота…..
Но има едно голямо НО!!!
Не знам дали за всички, но за някои от нас спиралата се завърта и отново попадаме в трудното, хаотичното, грозното, обърканото…. И се питаме Къде сгреших? Мислим си, че може би не сме изчистили всички травми от миналото, не сме прекъснали всички нужни обети, има още за чистене…. Надяваме се, че ако…. ще….
И докато се чудим и маем къде сме объркали, какво сме пропуснали и какво да направим, че да се върнем към хубавото и лекото… се крием в миша дупка. Само някой да не разбере. …
А той животът е объркана работа. Ще ни издига и после ще ни връща пак и пак към болката.
Никога няма да сме завършен проект.
Има едни хора, които с голяма убеденост твърдят, че са хванали господ за шлифера, разбрали са как функционира вселената, отработили са всичките си травми… и сега видиш ли са се отдали на блаженство.
Има и едни други хора, които независимо от успехите си, независимо колко много са лекували, остават заземени и признават различността на пътя ни тук, признават бъркотията, ужасът и нищото като част от живота.
Е аз се държа за тези вторите.
В началото, когато тръгвах по пътя си, ми бяха нужни първите, за да повярвам, че промяна е възможна. Но колкото по-навътре към себе си и към живота вървя, толкова повече ми издиша тяхната теория. Оставя ме с усещането, че съм сама и че нещо аз не съм разбрала и не правя правилно.
Е може и да не съм разбрала, може и да пропускам куп неща, но това е моят път и предпочитам да го вървя с някой, който ме разбира и е готов да стои с болката ми, от колкото отчайващо да се опитва да ми я отнеме.
И така ми се иска да можех да говоря колко само лек става животът, ако си излекуваме нужното, как съм намерила формулата, “ТАЙНАТА” и сега ако ме последвате, ще ви я кажа.
Но не е така.
Затова единственото, което мога да ви предложа е абсолютната ми откровеност.
Изминалата година е най-тежката за мен, от както поех на пътя. Единствено годините ми с депресия бяха по-трудни.
Когато март, усетих, че имам нужда да изляза в почивка, си мислех ” Ще си дам време нервната ми система да се успокои, после ще си почина с приятни дейности и после отпочинала и вдъхновена ще се завърна с грандиозен нов проект.” Защото само така мога да оправдая изобщо нуждата си от почивка.
Но това, което предстоеше бяха дълги месеци на влизане в едни от най-тежките ми спомени от пренаталното ми време, дълги месеци на панически атаки, които държаха тялото ми наелектризирано по цял ден и ме мъчеха с ужасни физически преживявания, повръщания и усещането, че ще експлоадирам по цяла нощ.
Очакваха ме дълги месеци на пълна липса на идея какво да правя със себе си. За първи път нямах никакъв капацитет да правя каквито и да е практики, да чувствам каквито и да е емоции, освен паника и страх от паниката.
И днес , паническите атаки ги няма от 2 месеца, но аз все още не знам какво да правя със себе си. Дните ми са изпълнени със несигурност и съмнения – съмнения в себе си, в живота, в смисъла на всичко.
Днес все още съм насред един хаос, от който не виждам изход.
Няма и следа от почивка с хубави преживявания, защото месеците с постоянни панически атаки ме научиха да притъпявам всякакви усещания и емоции и сега нямам достъп до тях. Нямам достъп до тъгата си, нямам достъп до радостта си… единствено от време на време имам достъп до гнева си… но нали и това не е извисено да се показва, та и това потискам.
А как ми се иска да имах смелостта да се разкрещя като подивяла на целия свят… да се разкрещя да се опомним….Но да и смелост ми липсва тея дни.
Почти ми се иска на моменти да можех да се върна към дните си на депресия. Тогава поне чувствах нещо. Тази част от себе си поне я познавам. А това сегашното е толкова странно, ново, никакво… че не знам какво да го правя.
И ако трябва да съм честна една част от мен е сигурна, че това е период на пречистване, пренастройка и излизане на повърхността на всичко онова, което копнея да пусна, но все още не мога. Но нямам гаранции. Никой не може да е сигурен и да ми гарантира, че ще изляза от кашата и ще попадна в полето на блаженство, смелост и вдъхновение.
Ако някой си позволи да се опитва да ме извади от там, от където съм и да ме убеждава в каквото и да било… ще го помоля любезно да си гледа своята собствена работа и да не ми губи времето с глупости. Защото в крайна сметка е време да си признаем, че нищо не знаем… особено пък за другите.
И така, не искам повече да се крия в миша дупка и да чакам да дойде хубавото, за да почна и аз да ви убеждавам, че няма страшно, трудното свършва.
Днес имам нужда да споделя къде съм, какво се случва с мен. Да поканя тези, които се чувстват силни просто да поседят до мен. Да поканя, тези, които са в същата или още по-тежка ситуация от мен да поседят и те с мен край огъня и просто да не сме сами. Отговори нямам. Копнея да се появят въпросите… но ми писна да чакам в самота. И това за мен е най-голямата революция на душата ми в този живот. Да си позволя да не се крия, да си позволя да не съм сама в трудното и неудобното.
Имам нужда да дишам. Имам нужда да усетя простор около душата си да бъда там, където съм и просто да не съм сама.
Не искам да ме успокоявате и спасявате. Не искам съвети. Не искам предложения за практики и лечебни курсове. Добре дошли сте само и единствено със своето разбиране, човешка съпричастност и ТИХО ПРИСЪСТВИЕ.
Благодаря!
С Обич и копнеж да сме по-истински
Елена <3
П.С.: Искам да направя едно уточнение: Практиките и лечебните процеси имат своето място. Те са тези, които ми помогнаха да излекувам дългогодишната си депресия, да намеря страстта си в този живот – разбирането и почитането на пренаталното ни време и раждането ни. Те са тези, благодарение на които за първи път в живота си имам смелостта да застана разголена по душа и да споделя открито какво се случва с мен, докато съм в труден период, да имам смелостта да потърся близост и да повярвам, че ще получа разбиране, вместо да съм се потопила в срам, сигурна, че ще бъда отхвърлена и заклеймена.
Но просто не са цялата истина. Не са всичко. Има и една друга част от процеса – а именно да си позволим един на друг да сме там, където сме и въпреки това да виждаме силата, красотата и стойността в другия. Да си припомним, че сме достойни за подкрепа и обич, независимо как изглежда пътя ни в момента. Да се дарим един друг с едно ТИХО ПРИСЪСТВИЕ!
Автор на статията е Елена Матеева
Елена е
• Една от лечителките у нас, които най-силно работи с лечението на пренатални травми при пораснали хора, тялото, танците, шамански методи, енергията на Земята, природните стихии като път за завръщане към цялостта на душата
• Лечител на пренатални травми по методите и ученията на Рей Кастелино (едно от водещите световни имена в тази сфера), Fountain of Life, Миа Кейлеф, Мирна Мартин, Кейт Уайт.
• Възпитаничка на “Fountain of Life” – модерно мистично училище по системата “Womb Awakening” за връщане на древните женски практики, лекуване на женското подсъзнание и травми и Свързване с лечебните Енергии на Мария Магдалена, Дева Мария и Йешуа, завръщане на Раждането като ритуал на Посвещение за Жената и за бебето.
• Духовна дула, отдадена на това транзита на душите – когато идват на земята и когато си отиват от нея да се случва в поле на ЛЮБОВ, РАЗБИРАНЕ, НЕЖНОСТ, ПОЧИТАНЕ и ПРАЗНУВАНЕ.
• Една от първите треньорки по Мандала Танц и телесни женски практики у нас
• Водеща на женски кръгове към Sistership Circle- една от най-големите световни школи в този формат
• Ко-създател на първата в България онлайн-платформа за водени медитации на български език www.djavarava.com.
Елена е създател на първата до момента в България дълбоко-лечебна програма за освобождение от травмите на пренаталното време и раждането – “Аз (се) раждам отново” и “Аз (се) Раждам Отново – Онлайн”.
Последвайте Елена във фейсбук ТУК
Включете се в затворената група на Елена във фейсбук Лекуване на Пренатални Травми с Елена Матеева.
