Фейсбук, книгите, разговорите ни, дори главите ни са пълни с гръмки съвети от типа:
„Не се критикувай.”
„Не мисли за миналото.”
„Не се самосъжалявай.”
„Бъди по-усмихнат и позитивен.”
„Виждай хубавата страна на нещата.”
„Намери вътрешното си спокойствие.”
„Прости. Толкова е важно да простиш!”
„Не се гневи излишно. Не се изнервяй.”
„Бъди по-активен, създавай контакти и нови възможности.”
„Отвори сърцето си, за да допуснеш другите.”
„Обичай себе си” и разбира се…
„БЪДИ СЕБЕ СИ.”
И решително си даваме дума как вече…
Няма да се критикуваме! Няма да мислим за миналото! Няма да се съмосъжаляваме! Ще сме по-усмихнати и позитивни! Ще виждаме само хубавата страна на нещата! Ще намерим вътрешното си спокойствие! Ще простим! Разбира се, че ще простим! Няма повече да се гневя! И в никакъв случай няма да се изнервям! Ще съм по-активна, ще създавам нови контакти и нови възможности! Ще отворя сърцето си! И така ще допусна другите, ще допусна любовта да влезе в живота ми с широка крачка! О да, вече ще обичам себе си! И най-вече, оттук нататък… ЩЕ БЪДА САМО И ЕДИНСТВЕНО СЕБЕ СИ.
Обаче познато ли ви е – въпреки цялата ви решителност за подобни намерения, за едно по-добро Аз, за това че нещата ще се променят, от утре ще бъде друго, ще правя повече това, по-малко онова… времето си минава, но в крайния резултат няма особена разлика?
Защо? Та нали наистина сме съгласни с тези прекрасни съвети? Нали наистина го искаме? Защо не успяваме да ги спазим и защо не ни носят така чаканата промяна в реалния живот?
От работата си до момента с различни хора и клиенти започнах да виждам една обща картина, общ модел, който дава яснота защо така трудно извършваме подобни промени:
Ние хората обожаваме НЕ-КОНТРЕТИКАТА. Направо сме влюбени в нея.
Когато сме не-конкретни можем да направим всякакви прекрасни намерения и да вземем всякакви големи решения. Но трябва ли да материализираме тези намерения в съвсем конкретни действия, стъпки – това конкретно нещо, което ще направя ДНЕС – там системата дава накъсо. Дори не се замисляме как по-точно ще случим в ежедневието тези нови начини да бъдем.
На един семинар съвсем скоро говорихме за грижата към себе си и любовта, от която се нуждае тялото ни, за да става здраво и красиво. Помолих участничките да работят по двойки в упражнение. Всяка жена имаше задачата да каже на партньорката си какви три конкретни стъпки ще направи в следващия месец, за да си дава грижа и показва любов към тялото си. Дори такова простичко упражнение показа колко ни е трудно да трансформираме решението „ще се грижа повече за себе си и ще си давам любов” в практически действия.
А какво е грижата за себе си, ако остава само общо понятие?
Какво е грижата за себе си, ако не можем да назовем как точно ще я проявим?
Ако например искате да привличате повече изобилие – ще повтаряте по семинари и след прочит на статии, че го заслужавате? Или ще решите какви точно действия са нужни, за да го привлечете в полето си? Ще си го напомняте с големи думи? Или ще отидете там, където го има и ще започнете да го попивате, да му се наслаждавате, да разширявате това, което си позволявате малко по малко, да изучавате какво правят хората, които го имат?
Ако искате да се самокритикувате по-малко – просто ще си напомняте това желание в разговори с приятелки и по семинари? Или ще си сложите ластъче на китката, което да дръпвате всеки път, когато се самокритикувате? Ще вземете неясно решение, което трудно се изпълнява, или ще си определите фраза за такива случаи като „Аз съм достатъчен такъв, какъвто съм”?
Големите намерения се трансформират в осъществени желания тогава, когато разлюбим това вечно плуване в не-конкретиката. Колкото и да е удобна, лесна и омайваща. А тя е омайваща, защото ни позволява да вземаме гръмки решения, вещаещи големи промени… без да иска нищо от нас, по което да измерим промяната на курса.
Ако не знам в какво ще се прояви тази нова любов към самата мен – това са просто думи.
Ако не знам какво ще се промени в действията ми, за да намеря работата, която обичам – това са просто думи.
Ако не знам какво точно ще започна да правя различно, за да не чувствам обида и самосъжаление – това са просто думи.
Ако не знам с какви стъпки ще започна да градя живота си… ТОВА СА ПРОСТО ДУМИ.
За да видим всички тези желания и промени не просто в главите си, а в живота си – време е да открием любовта към тях, малките конкретни стъпчици. Да се запитаме кои са те. Да започнем не само да си представяме целта, но и да пристъпваме – ако трябва бавно в началото.
Защото там е разликата между добрите намерения и осъществените желания:
В малките, но конкретни стъпчици, които се случват всеки ден, или всяка седмица, или всеки месец – НО СЕ СЛУЧВАТ.
Автор: Силвия Матеева
Събития и тренинги с водеща Силвия Матеева – кликни тук.
Подарете си възможността да се освободите от излишните товари, от енергията на отминаващата година, която вече не ви е нужна, да си дадете равносметка за постигнатото и красивото, и да посеете семената за новите Чудеса на 2018та година.
8-10.12.2017г. – Варна – Пускане енергията на 2017 година и отваряне за Чудесата на 2018 година
В тези 3 дни ще се гмурнем съзнателно в даровете на тъмнината. Ще създадем магическа атмосфера за нашите тела, матки и сърца, чрез която ще пуснем това, на което е време да си иде. И ще позволим на нашите идеи, вдъхновения, любов и нови желания да се зародят и случат в материалния свят през настъпващата Нова година.
Очакват ви:
* 3 сесии “Пробуждане на източника” от петък до неделя
* След всяка сесия ще продължим със специално подготвено пътешествие към тъмнината на женската утроба и свързване с потенциала й
* На третия ден в неделя (10.12.) след този процес и кратка пауза, ще продължим с равносметка на хубавите неща, които са се случили за нас през годината (за да генерираме енергия на благодарност)
* И ще завършим с посяване семената на конкретни желания за Новата година и тяхното зареждане.
