Блог

Защо за Бога не мога да медитирам правилно?

Няколко думи за така голямата дума МЕДИТАЦИЯ.

Днес вече всеки някъде е чувал, че е хубаво “да се медитира”.
Т.е. сядаме, млъкваме, слагаме китки върху коленете в някаква странна форма и се мъчим с все сили да накараме ума ни да млъкне. И знаем, че само успеем ли – това ще внесе повече мир и спокойствие в живота ни. Най-после!

Обаче той не ще да млъква… “И какво правя всъщност? Седя като идиот в странна поза и това се предполага да оправи живота ми? Може би на другите им се получава по-добре, но аз явно не ставам за медитация… никакво спокойствие не получавам от това. Само се разстройвам като виждам как мислите ми стават все повече!”

Занимавам се с различни форми на медитация от около 4 години. Но това не е решаващото. Знам хора, които го правят от 10 и още се лутат в търсенето на медитацията. Обяснявайки същевременно на други колко много ползи има от нея. И обяснявайки мъдро колко вида медитации има.

Няма никакво значение от колко време практикуваме! Можеш да разбереш и за ден какво е медитация. Някой хора я практикуват успешно цял живот, без дори да го знаят.

МЕДИТАЦИЯ е умението, щастието да усетиш себе си и мига изцяло. Да си в този момент и случващото се с всяко сетиво и всяка клетка. Да се усетиш жив така, както никога досега.

Всичко което правим – да сядаме в пози, да мълчим, дишаме, викаме и пр. – това са техники, които ни помагат по пътя. Помагат ни да се обърнем навътре и си спомним, че живеем тук и сега, а не вчера и утре.

Един от най-силните ми моменти на медитация не беше докато седях в поза лотус. Не правех нищо особено. Аз просто се качих в колата след плаж – тя беше паркирана под едни дървета. И обръщах колата на задна скорост, за да си тръгна по пътя. И тогава – всяка клетка стана изведнъж толкова жива, усещах Слънцето, миришех дърветата, попивах красотата, обожавах себе си, мястото където съм… Не помнех от къде идвам и къде отивам. Или пък защо. Просто бях там.

И ако днес седнете на масата и за малко спрете да говорите, спрете да планирате и просто усетите вкуса на храната с всяка част от езика, всяко преглъщане, всяка съставка – вие вече ще имате своята първа успешна медитация.

Умът не е виновен. Ние просто искаме от него невъзможното. Позволете му да си играе. И се опитайте вместо да се вините за това… да го погледнете отстрани като палово дете. И с усмивка да му се порадвате.

Автор: Силвия Матеева

 

Събуди своите сетива и сърце за живота и усети истинското медитативно състояние с Медитация на Любовта.

 

Остави коментар