Не се възнаграждавай за резултати. Възнаграждавай се за усилия!

Анти-логично ли ти звучи?
Всъщност… да се възнаграждаваме само за резултати е анти-продуктивно!

Защото най-сигурният начин да получаваме резултати е като ОПИТВАМЕ И ОПИТВАМЕ И ОПИТВАМЕ.

Но никой не ни учи да гледаме от този ъгъл на нещата. Всичко е така ориентирано към крайния резултат, че забравяме за горивото, което му е нужно, за да се случи. А то е – готовността за действие, опит, превъзмогване на себе си, дори и за грешки. (Защото кой може да ти гарантира, че докато опитваш нови неща, няма да сгрешиш?!)

Хората, които не са готови на грешки, са тези, които нищо не опитват. Те се фокусират единствено върху гаранциите за изхода, а такива никога няма. Когато все пак опитат нещо ново и то не сполучи веднага според очакванията им – те забравят да се потупат с гордост по рамото, защото са се ОСМЕЛИЛИ.

А ако не си даваме дължимото за самото опитване, ако оценяваме единствено резултата – много вероятно е още в началото да се обезкуражим и откажем.

Ако ти се гордееш, радваш се от факта, че си опитал, рискувал нещо, че си надскочил себе си – дори да не е дало очаквания резултат – ти имаш мотивация да продължаваш. Ако оценяваш единствено резултата, пропускаш най-голямото си постижение – ти си се престрашил за нещо, което може би не ти е било лесно, типично, сигурно и комфортно.

Кога обикновено действаме по този анти-продуктивен начин?

Тръгваш с ново начинание, напр. нов бизнес или проект. В началото си въодушевен, но… 2-3 неща не се получават гладко и решаваш, че това не е твоето! Проваляш се в първите си продажби и си правиш извод за твоите (липсващи) способности. Започваш да се чувстваш подтиснат затова, че не успяваш.Притесняваш се да разказваш за това на близки и познати, защото не се чувстваш горд… а при това често същите тези близки и познати никога не са предприемали подобен риск в живота си! Познавам лично хора, които сравняват своите бавещи се постижения в собствения бизнес със сигурните работни места на свои приятели. Нима това е база за сравнение?! Нима това да създаваш нещо ново, въпреки риска и трудностите, не е достатъчен повод за гордост?Подобни решения не са лесни и най-първото, за което следва да се възнаградим, е смелостта да опитаме. Да опитаме там, където сигурно няма.

Решаваме да сме по-отворени, да заговаряме повече хора, да флиртуваме малко повече с другия пол… и при първия-втория опит да флиртуваме с мъж/жена не получаваме желаната ответна реакция (примерно да ни поискат номера или поканят на среща). Решаваме, че явно при нас нещата не се получават, не ставаме за това, всичко е смотано, никой не ме иска… и познатата любима песен на жертвата, при която нищо не се получава.Защо? Защото гледаме единствено резултата от тези 2 опита. Забравяме да усетим въодушевлението от това, че опитваме нови неща, проявяваме смелост, предприемаме НЯКАКВО действие!Хората, които имат успех с флирта и другия пол не са тези, които никога не са били отхвърляни. А тези, които не са се оставили това да ги спре. Повярвайте ми – дори от 10 опита да заговорите човек, когото намирате за привлекателен, само на един да ви отвърнат положително – нима не си е струвало? Нима е по-добрият вариант да не правим нищо и не получаваме НИКАКВИ реакции?

Решаваме да се изявим по някакъв начин… Да говорим пред публика, да участваме в танцово изпълнение или кастинг. Или пък чисто и просто решаваме да правим нов режим за отслабване. Каквото и да е – всеки неуспешен опит или негативна обратна връзка има силата да ни накара да се свием, да се почувстваме неодобрени, да се самообвиняваме, че не сме достатъчно добри, талантливи, дисциплинирани… Но изпадайки в подобни чувства, раняваме най-силно себе си. Това не е гледната точка на уверен човек, който оценява резултатите си. А неуверен човек, който забравя да оцени всяко свое усилие и готовност за промяна.По този начин прекъсваме енергията, ентусиазма, които са ни нужни, за да продължим. А това, че не сме успели веднага, никога не значи, че трябва да спрем. Значи просто, че са ни нужни още опити. А ти ще си готов на тях само, ако в този момент се възнаградиш за усилието, не за резултата!

Възнаграждавайки себе си за УСИЛИЕТО, ти имаш мотивацията да продължаваш да опитваш – и тогава неминуемо един ден идва резултатът!

Автор: Силвия Матеева