Блог Лечение

Раждането днес – свят процес или процедура по график?

Аудио запис на статията, четен от Елена Матеева, можеш да слушаш тук:

Нещо свято ли е Животът? И започва ли той за нас на Земята по свят начин?
За да отговорим на този въпрос, ви каня да поемем заедно на едно пътешествие из различни времена и пространства.

Нека първо си представим една пещера. В средата гори огън, който се грижи за това да е топло. И единствената светлина вътре идва от него и от факлите по стената. На земята са постелени меки кожи и мъх. Наоколо се лее ароматът на благоуханни билки, цветя и масла.

Няколко мъдри жени стоят в единия край. Една напява, друга свири на тъпан, трета говори с Майката Земя и всички заедно приветстват новия живот. Приветстват и празнуват новата Душа, избрала да дойде на Земята. Приветстват и празнуват Инициацията на Майката, встъпваща в своята най-велика сила.

А върху кожите и мъхът … там една Жена с узрял корем вие като вълчица, движи ханша си в  спирали, сякаш идващи от Изначалната Майка, родила самата Вселена. Тя е напълно свързана с първичната си Сила. Напълно уверена в тялото си, в детето си, в Живота. Тя не е чела книги как да ражда, никой не я е обучавал. Единственото, което знае е, че тялото и, интуицията и и инстинктите и няма да я подведат. Единственото, което знае е, как да бъде в пълно доверие. Тя не се пита дали е трябвало да започне да ражда 3 дни по-рано или по-късно. Не се пита дали детето и е добре, защото ясно го усеща. Не се пита дали да напъва или не. Тя има цялото време на света.Тя е просто отдадена на онази първична Родилна Енергия, която е рождено Право на всяка раждаща Жена и на всяко раждащо се бебе. Тя е напълно отдадена на мистерията и на святостта на това, за което Животът и рожбата и са я избрали.

Когато времето им идва, бебето се появява на бял свят. Все още свързано с плацентата си, майка му го поема и полага на корема си. Там то може да се отпусне, да поспи или да се огледа къде е, милвано, празнувано, държано в нежност. То има цялото време на света да пристигне от другата страна. То няма от какво да се страхува. Та нали Майка му е там и го държи в цялата ЛЮБОВ. То има време да реши само кога да продължи това велико пътуване и да поеме нагоре към гърдата на майка си. Бавно … със своето собствено темпо. Майка му му пее песента на неговата душа, милва го, държи го. Пространство, изпълнено в безвремие, принадлежащо единствено на тях.

А отвън целият род и цялото племе празнува. Празнува силата на Жената. Празнува новата Душа, дошла да ги благослови с даровете си.

…. преди да продължим нататък в нашето пътешествие нека поспрем за малко, да поемем дъх и да усетим как се чувства тялото ни, когато си представя тази картина. Дали това не му е така познато, така негово… така копняно…?

А сега, признавам си малко рязко ще сменим мястото, където ще се озовем. Нека си представим една стерилна стая, миришеща на дезинфектант. Може би е хладно. Светлините са ярки, бели, изкуствени. В тази стая има метално легло с различни метални приспособления по него. На това легло лежи жена, овързана в жици, с прободена с игла ръка.  Чуват се звуците на машина, която заплашва да даде сигнал, че нещо с бебето не е по стандарт, че има някакъв проблем. В тази стая влизат и излизат различни хора, повечето, от които раждащата жена вижда за първи път. Безлично я “преглеждат”, докосвайки най-интимните части от нея, често без да я подготвят или дори питат. Никой там няма доверие в тялото и, в първичната и мъдрост, която тя носи в клетките си от майките и пра-майките си от стотици хиляди години насам. Някой “по-знаещ от нея” и казва през цялото време какво и как да прави. Тя е объркана, уплашена и от цялата суматоха не може да чуе, да усети сигналите на тялото си, или своето бебе, но дори и да може, никой не я чува… никой не я и пита.

Тя е длъжна да е по часовник, да се подчини на някакви общи, измислени и често неверни стандарти за протичане на раждането. Тя и бебето и нямат никакво право да са различни. Нямат никакво право да имат свое темпо, да имат свой начин да случат раждането. Тази жена не ражда своето бебе. Това бебе не се ражда. То бива изродено от някой от вън, защото никой не вярва в тях. Никой не вярва, че те знаят пътя и начина най-добре… та те не са лекари. Наблюдават я, преглеждат я с очакването дори не дали ще се появи проблем, а кога ще се появи проблемът. И от пълно недоверие и неразбиране на същността и на мистерията на Раждането, всяко отклонение от стандарта изглежда заплашително на “всезнаещите” и “всеможещите” лекари. Всяко отклонение е проблем, който те “доблестно” ще “разрешат”.

И ето първият проблем е на лице. С него и първата “безобидна” интервенция. Но за почуда на всички тя не помага… време е за следващата… защо ли след нея нещата се влошават още повече. Явно проблемът е в майката и бебето. В телата им, в тяхното неразбиране и тяхната неспособност…. Ето “великите лекари” могат най-накрая да докарат ситуацията до там, че да “спасят” живота на майката и бебето. Добре, че са били те. Добре, че майката е отишла да роди там. Когато бебето бъде измъкнато от майка си, пъпната му връв веднага е прерязана. То изпада в пълен шок – дробовете и кръвообръщението му още не са се пренастроили за живот навън. То не може да диша и усеща, че ще умре. Самосъхранителните сили на крехкото му тяло се активират в пълна сила и то е принудено да поеме първия си дъх много по-рано, от колкото е било готово. Или пък ако не успее, го обръщат с надолу главата, грубо го пляскат. След това бързо го отвеждат да го почистят – защото нали раждането и жената, както и всичко излизащо от нея са мръсни, нечисти… Започват да го мерят, да търсят какво не му е наред, да го бодат, да стресират всячески новодошлата душа. То е уплашено, объркано, не вижда и не усеща майка си.

Усещането му е “ако майка ми я няма може би е умряла, значи и аз съм умрял(а)”. Всяка секунда без нея е цяла вечност в агония за мъничето, което още не е напълно разбрало къде е, какво се случва и защо. Какъв транзит. Какво Посрещане само…

И отново нека поемем дъх… и нека направим пауза. Този път може би малко по-голяма….. Вдишай и издишай дълбоко.

Усети как се чувстваше тялото ти, четейки втората история. …

Кой вариант би избрала за себе си и за детето си? Кой вариант би избрало бебето, на което му предстои да се роди? Кой вариант е изначално присъщ на клетите ни и на душите ни?

Кое раждане ще остави идващата душа с усещането, че животът на Земята е СВЯТ?

Кое раждане ще го остави с вярването, че то може да се довери на себе си, на тялото си, на инстинктите си, на мъдростта си?

Кое раждане ще го остави с усещането, че е в безопасност да е тук, да бъде себе си, да се вслушва в собствената си интуиция?

А сега е време за една последна сцена:

Сега си представи, един уютен дом. Светлините са притъмнени. Топло и спокойно е. Чува се музика, която майката е избрала. Тя може да е на леглото, върху меки килими и одеяла на пода, или във вана с топла вода. Около нея са само тези, които тя е поканила, тези на които се доверява напълно, в чието присъствие може да е себе си, да се чувства защитена. Може би любимият и е там и я гали и целува. Може би мъдри жени, които са в пълно доверие в нея и в процеса са там. Те не се намесват в процеса и, в хаоса, в дивата, първична мистерия. Те са там само за да я масажират, да и носят нещо за хапване или пийване. Да пеят, да създадат свещено пространство за нея и нейната рожба. Тя може би си почива, или танцува, или вие и ръмжи като вълчица, издавайки самия вой на вселената. Има цялото време на света. Няма нужда да мисли за нищо, освен да следва изначалните инстинкти на своето тяло. Няма нужда някой да и казва дали и кога да напъва… Тялото и си знае работата. Има пространството и свободата да усеща себе си и детето си. То има правото само да избере позицията в която да се роди.

А ако се появят страхове, нейните близки са там да я изслушат. Ако се появи трудност те са там и за нея и за нейното бебе. Може би то е поело някакъв страх и има нужда да го сподели, има нужда някой да му напомни, че не е само и то знае пътя. Да му напомни, че е чакано, желано, празнувано. А може би просто има нужда от време да разкаже за своя трудност от времето в утробата.

Когато времето им идва, бебето се появява на бял свят. Все още свързано с плацентата си, Майка му го поема и полага на корема си. Там то може да се отпусне, да поспи или да се огледа къде е, милвано, празнувано, държано в нежност. То има цялото време на света да пристигне от другата страна. То няма от какво да се страхува. Та нали Майка му е там и го държи в цялата ЛЮБОВ. То има време да реши само кога да продължи това велико пътуване и да поеме нагоре към гърдите и. Бавно … със своето собствено темпо. Майка му му напява нежна песен, милва го, държи го. Пространство, изпълнено в безвремие, принадлежащо единствено на тях.

На кой от първите два варианта ви прилича повече третия? Кой вариант ви се струва естествен за нас, за телата ни, за идващите на Земята души? Кой вариант ни свързва с усещането “Животът е СВЯТ”?

Мили майки, така е устроен животът, че е във ваши ръце да дарите такова раждане за вас и за вашето дете, че то да е с усещането, че е свято, че животът му е свят, още от самото начало.

Във ваши ръце е да не се подавате на лъжите, насявани на жените от хилядолетия, че телата ни са грешни и неспособни, че ние не знаем пътя и че някой от вън ще ни спаси. Във ваши ръце е да намерите пътя към лекуването на вашето собствено идване на този свят, защото още от тогава ви е било насадено, че сами няма да се справите.

Във ваши ръце е!
Отговорността за вашето тяло и за вашето дете е ваша!!!

И предавайки я на лекар или акушерка в болницата, никой не ви гарантира, че детето ви ще оцелее – нали с това плашат родилките, че ако родят у дома, ще убият детето си.

Но затова пък предавайки отговорността, почти гарантирано ще излезете от болницата и вие и детето ви с травми, които променят цялостното ви подсъзнателно вярване ( на вас и на вашето бебе) за вас самите и за света и за които, ако решите да лекувате ще са ви нужни години и десетилетия да отработите.

Ако вярваме на медицината и погледнем статистиката как се случват ражданията в болниците, ще е нужно да достигнем до извода, че повечето от жените са абсолютно неспособни да родят без някой да ги спаси от неспособните им тела… Дали това е истината?!?

Но има и едни други истини:

  • По време на раждането всички гени във вашето тяло и в тялото на бебето ви се рестартират. Ако раждането е свято – гените се настройват за свят живот. Ако е болезнено и силата ви е била отнета, а телата осквернени – гените се настройват за такъв живот – и вашите и тези на вашето дете.
  • Детето ви няма да умре, ако не се роди веднага след като водите ви изтекат. Минимум 3 дни няма никакъв проблем. Не е нужно да ви предизвикват раждането. Не е нужно да ви дават антибиотици.
  • Ако детето ви се роди с увита около врата пъпна връв във 99,9% от случаите това не е никакъв проблем за вашето бебе – то не диша през дихателните си пътища все още.
  • Пукането на мехура не е безобидна процедура. Това е болезнена инвазия към вашето бебе, идваща от там, на където то се е запътило. Това най – вероятно ще го накара да се върне нагоре, за да се защити. За него вече не е безопасно да продължи пътя си надолу. Това ще забави раждането.
  • Няма безобидни интервенции. Всяка една прекъсва естествения магичен ход на раждането и се отразява неблагоприятно върху каскадата от хормони, които тялото ви естествено би освобождавало, ако няма намеса. Всяка интервенция по един или друг начин прекъсва връзката между вас и вашето бебе и го кара да се страхува да излезе. Всяка интервенция забавя или прекъсва хода на раждане и увеличава вероятността от нужда за секцио многократно.
  • Синтетичните хормони, вкарвани от вън не правят същото като тези, произведени от телата ни. А освен това и потискат освобождаването на естествените, ендогенни хормони.
  • Ако детето ви не е в “желаната” позиция, това няма да го убие… Бебетата заемат тази позиция, която е най подходяща според тялото на майка си.
  • Тазът ви не е тесен за вашето бебе. Бебето ви не е голямо за вашето тяло! И нито едното не е предпоставка за секцио!
  • Няма научно потвърден метод, с който да може със си сигурност пренатално да се разбере колко голямо ще бъде бебето  ви, когато се роди.
  • Стандартната позиция за раждане по гръб и с разтворени крака стеснява таза с 30%.
  • Наличността на близнаци не е индикация за секцио!
  • Прегледите със видеозон НЕ са безопасни за вашето бебе, а в същото време са безкрайно неточни за диагностика.
  • Ако тоновете на детето паднат по време на раждане, това не означава, че то е в опасност. Това е естествен феномен, с който бебето се подготвя за интензивната част от раждането.
  • Негативните последици за детето, ако пъпната му връв бъде срязана преди цялата кръв от плацентата да се е върнала в бебето са огромни и обхващащи всички фозиологични системи в тялото на детето, включително развитието на нервната и имунната му система. Ако бъде срязана преди това 1/3та от кръвта на бебето остава в плацентата.
  • Ако бебето остане свързано с плацентата, докато пъпната връв пулсира, или ако плацентата е все още в майката, то може да поеме първия си дъх и 15 минути дори половин час след като се е родило. То получава кислород през пъпната връв и няма нужда да се пришпорва да започне да диша през дробовете си. На дробовете им е нужно време да се пренастроят за дишане извън утробата.
  • Плацентата ще се роди естествено, ако бебето остане свързано с нея и с майка си и е в уютна и спокойна атмосфера. Раждането реално още не е приключило. Този процес е нормално да трае още до час – два.
  • Бебето ви може да остане свързано с плацентата си дори и седмица, а ползите от това обхващат цялото му същество – духовно и физиологично.
  • Какво се случва с бебето непосредствено след раждането пряко се отразява на способността му да има щастлив любовен живот по-късно в живота си, на нервната му система, на развитието на мозъка му, на имунната система, на ендокринната система, на сърцето и белите му дробове…
  • Начинът, по който вие и бащата на детето сте се родили пряко се отразява на това как ще се роди вашето дете.
  • Как е било поканено и заченато вашето дете пряко се отразява на това как ще започне раждането му.
  • Първия месец от бременността пряко се отразява на развоя на раждането.
  • Хормоните, които се произвеждат по време на раждането са същите като тези, по време на секс, но в многократно по-голямо количество. Съответно и отпечатъка, който остава във телата и психиката на раждащата и на бебето са многократно  по-силни и трайни. Сега си представете, че по време на секс различни хора правят с вас това, което правят с раждаща в болница жена … Това би съответствало на “по-лека” или по-тежка форма на изнасилване. Много от раждащите в болница жени остават с трайна травма на изнасилване без дори да осъзнават. Тази травма едно към едно се пренася към бебето, което когато порасне ще е със симптоми на травма от изнасилване, без да е преживяло такова нещо в реалния живот.
  • Лекарите и екипите в болниците не ви спасяват от усложнения. Те и атмосферата там ги създават !!!

Да, мили майки! Отговорността, Решението и най вече Силата са във вас!

Какво ще правите с тях?!?

Какъв живот избирате за вашето дете? Свят или болезнен?….

И знам, че с този текст в някои майки ще се надигне усещане за вина. Повярвайте ми това не е целта ми. Знам, че пътят към връщането на силата ни не е лек.  Но не мога повече да захаросвам положението и да си затварям очите и устата пред това, което виждам.

Аз съм най-вече адвокат на идващите души на земята. И вярвам, че е време някой да застане на тяхна страна.  А и вярвам с цялата си същност във Вашата Сила, скъпи майки! Виждам я! Знам, че е там и  съм тук с вас по пътя, докато я видите и вие!

С Обич
Елена ❤️

=============

За вдъхновение, насоки, подкрепа по пътя към свято раждане, както и за отработка на собственото ни травмиращо/ болезнено раждане, с което сме дошли на бял свят – моля последвайте ме във фейсбук групата Лекуване на пренатални травми с Елена Матеева.

 


 

Автор на статията е Елена Матеева

Елена е
• Една от лечителките у нас, които най-силно работи с лечението на пренатални травми при пораснали хора, тялото, танците, шамански методи, енергията на Земята, природните стихии като път за завръщане към цялостта на душата
• Лечител на пренатални травми по методите и ученията на Рей Кастелино (едно от водещите световни имена в тази сфера), Fountain of Life, Миа Кейлеф, Мирна Мартин, Кейт Уайт.
• Възпитаничка на “Fountain of Life” – модерно мистично училище по системата “Womb Awakening” за връщане на древните женски практики, лекуване на женското подсъзнание и травми и Свързване с лечебните Енергии на Мария Магдалена, Дева Мария и Йешуа, завръщане на Раждането като ритуал на Посвещение за Жената и за бебето.

• Духовна дула, отдадена на това транзита на душите – когато идват на земята и когато си отиват от нея да се случва в поле на ЛЮБОВ, РАЗБИРАНЕ, НЕЖНОСТ, ПОЧИТАНЕ и ПРАЗНУВАНЕ.

• Една от първите треньорки по Мандала Танц и телесни женски практики у нас
• Водеща на женски кръгове към Sistership Circle- една от най-големите световни школи в този формат
• Ко-създател на първата в България онлайн-платформа за водени медитации на български език www.djavarava.com.

Елена е създател на първата до момента в България дълбоко-лечебна програма за освобождение от травмите на пренаталното време и раждането – “Аз (се) раждам отново” и “Аз (се) Раждам Отново – Онлайн”.

Последвайте Елена във фейсбук ТУК 
Включете се в затворената група на Елена във фейсбук Лекуване на Пренатални Травми с Елена Матеева.

Различни ресурси, уебинари и медитации за лечение на пренаталното време, на раждането ( като майки), както и за подготовка за зачeване можете да видите ТУК

Родилен енергиен поток – Лечебен процес за възстановяване след раждане

Ако статията е докоснала струна в теб и усещаш нуждата от лечение на случилото се при раждането на твоето дете – както за теб, така и за него – разгледай информацията за дълбоко-лечебния аудио курс с Елена “Родилен енергиен поток”.

Когато започне Раждането от утробата на раждащата жена се разтваря Енергиен Портал. Портал, през който започва да тече Родилната Енергия, нужна и на майката и на бебето, за да се родят.

Ако Тази родилна енергия бъде оставена да тече свободно, то тя подпомага раждането, помага на майката и бебето да се свържат в любов веднага след това, помага на майката да се възстанови бързо, а на детето да се чувства в сигурност и безопасност, свързано със своята майка.

Когато обаче има външна намеса в енергийното поле около родилката и в родилния енергиен поток, това се чувства и от нея, и от бебенцето и и от цялото и семейство.
Майката може да развие постнатална депресия, детето да не може да спи, да суче или да се успокои, или пък да е дисоциирало, изглеждащо на пръв поглед спокойно.

Нарушен родилен поток може да се усеща с години, може да предизвиква куп неразположения или заболявания в половите органи и пелвисното пространство на жената. Може да се прояви и като страхове в нея за детето и, или различни кошмари и страхове при детето, един от най-честите от които, е от раздяла с майката. Може да се прояви и като раздразнения, тъга, гняв, както в майката така и в детето и то години по-късно.

Но никога не е късно да се върнем назад и да възстановим потока на родилната енергия и родилното енергийно поле…

Прочети повече за курса и се включи ТУК.

 

 

Остави коментар