Преди 5 години започнах да преминавам през най-силния си, осъзнат и възнамерен процес за отваряне на Сърцето ми - чрез начини и кратички практики, които идваха интуитивно при мен всеки ден. Тогава ясно усетих, че този процес, в своята простота и сила, трябва да предам нататък за хората.
Така тогава се роди "30 дни до Отворено Сърце" - курс, за който съм получавала многократно обратни връзки за това как е бил ключов момент за много от вас в техния личен път и връзката им с Любовта.
В този период от живота ми отново ме повика подобен силен и интуитивен личен процес. С подобна отдаденост, всеки ден на малки порции, както тогава, да се срещна с нещо... с което обикновено никак не ни е лесно да се срещаме:
НАШАТА СКРЪБ.
Да държим скръбта и да я изчувстваме истински, е може би едно от най-големите предизвикателства по нашия път.
Скръбта в нас идва от появата ни на бял свят и всичко неразбрано оттогава.
Тя идва от всичките ни болки в любовта, от всички разочарования в надеждите ни, мечтите ни, отношенията ни.
Тя да идва от загубените близки хора и същества.
Тя идва от далечни времена, от далечни зени, където душите ни са носили незнайни кръстове.
Тя идва от колективното поле на несправедливост, страдание, мъка, загуба, които са насищали света ни през вековете и до днес.
Ние не сме научени как да правим това. Научени сме да се страхуваме от такова отдаване и от толкова открита среща със Скръбта. Страх ни е, че ще се изгубим и ще ни погълне.
А всъщност, в противен случай, тя ни поглъща хронично, на малки порции ден по ден, когато й отказваме това пълно отдаване.
Ние продължаваме да я живеем, отново и отново, когато я изживяваме повърхностно, когато търсим как на всяка цена да я премахнем от себе си или когато изцяло й обръщаме гръб, опитвайки се да забравим, че е там.
По този начин ние я циментираме в себе си, в тялото си, в излъчването си, в изборите си – даваме й юздите на нашия живот.
Има една особена красота, едно особено сияние, които започват да струят от нас, когато сме истински. Когато дръпнем прашасалите завеси, с които се крием от дълбочината на чувствата си. Има една особена красота в нас, когато сме готови да скърбим. Не притъпено, наполовина, в опити да избягаме или премахнем от раз скръбта от себе си.
А от дълбините си, искрено и без филтър.
Това е красотата, която разкрива какво се крие под Скръбта:
Така както и преди 5 години, и сега усетих ясно, че е дошъл моментът да извървя ново Посвещение:
Да се отдам на Олтара на Скръбта.
Знайна и незнайна. Тази, която още живее в мен и вече ме моли, крещи да й обърна внимание истински. Това е моята Садана в този период – на кратки порции, всеки ден, с пълно и искрено отдаване. Усещам как Душата ми е копняла от доста време за това. За да получи отново достъп до
своята СЪКРОВИЩНИЦА.
И отново, точно както преди 5 години, и сега получих ясен, недвусмислен и неудържим импулс да споделя този процес с всички вас, които може да се нуждаете от същото. Това е едно от най-ясните послания, които съм получавала в моята работа през последните години. Не мога да го пренебрегна. Знам колко много от нас имат дълбока нужда от това да се срещнат интимно със своята Скръб. Без значение дали това е цикъл, до който сте дошли след етапи на сила и разгръщане. Или се усещате давещи се и заляти от мъка в следствие на трудни събития.
Онова сияние, което идва само от много истинските места в нас и което не може да се имитира с нищо друго.
Чистата радост и усещане за Живот.
Надежда и Вяра, които иначе не можем да получим и с най-мотивираното надъхване в позитивно мислене.
Отдадем ли се на Реката на Скръбта, скръбта не става по-малко реална.
Да, Скръбта е и може да бъде реална!
Но нереален става затворът, в който ни е държала досега.
Топи се стената, която ни е отделяла от чистата радост, вяра, живот.
Топи се усещането, че не заслужаваме да сме добре и да черпим от благата на живота, заради дълбоката Скръб по света.
Затова ще посрещнем Скръбта, насъбрана в телата и сърцата ни честно, неподправено, нежно, с любов и подкрепа – ЗАЕДНО.
В един лечебен процес, който ще ти отведе…
ОТВЪД.
Последните две са особено измамни и лесно могат да бъдат пропуснати като ясен зов да се срещнем по-осъзнато със своята Скръб. Защото привидно изглежда, че няма причина – сякаш всичко е наред в живота ни. Ние обаче може да носим неизчувствана скръб от много ранни години, без да помним точно конкретно събитие (това дори е валидно за повечето от нас.) Може да носим непреработена родова скръб.
Може да носим скръб от далечни минали животи и опитности на Душата.
Ако се припознаваш в някое от тези състояния – не си сам/ сама!
Дори аз се учудих колко хора ми писаха след първите публикации по повод този предстоящ процес. Много от нас имаме истинска нужда да опознаем и срещнем Скръбта си искрено, неподправено, без филтри и цензура. Да й позволим да потече най-накрая като целебна Река през нас.
И усетим оттам лекота и пулса на Живота така, както сме забравили, че е възможно.
Да си отделям кратко време, около 10 минути, всеки ден да почувствам скръбта дълбоко в тялото си, е сред най-освобождаващите и обновляващи практики, които съм правила през последно време.
Уникалното е, че колкото по-готови сме да се потопим, толкова по-бързо се случва това. И толкова по-бързо нещо ни повдига. Често след броени минути получаваме достъп до нещо забравено, подтиснато. Нещо ново в нас се отваря. Нещо в нас вдишва въздух по нов начин.
Нещо се е освободило. Нещо меко, светло и леко, неназовимо и красиво, изплува от дълбините ни. Чакало е да му направим място да потече през нас.
Това може да бъде силно лечебен процес за цялата ни система - от емоции, психика и себеусещане до физически симптоми и излъчване.
Започваме и вървим заедно като група. От една страна това помага да оставаме в процеса, вместо да го "забравим" и неусетно да го изместим във времето. От друга страна, енергията на подкрепа и пълно приемане, която създаваме, помага да изчувстваме натрупаната в нас скръб по един мек начин. Помага да се усещаме държани в любов през този уязвим процес.
В идеята си процесът е построен много простичко и удобно. Ако сте участвали в някоя от 30-дневните ми програми, структурата ви е позната.
Тук ще подходим по подобен начин. Всеки ден ще имате насока/ домашно за кратко свързване или среща с енергията на Скръбта. Това не изисква от вас да гледате нещо или да практикувате в точно определен момент, напротив - гледате кратките видео-насоки и правите своята практика тогава, когато ви е удобно.
Аз вярвам силно в подхода, в който отделяме по 10тина минути на ден за дадена тема/ потапяне, но го правим редовно, (почти) всеки ден. Това натрупваме, макар и на малки дози, прави възможно за нас да каним все повече желаната енергия в себе си. Прави възможно да останем в процеса. Гради промяна на малки порции, но дълбоко и трайно в нас.
Особено, когато работим със Скръбта, да даваме сигурност на нервната си система, че няма да потъваме за часове и с дни в скърбящо състояние, може да бъде ключово за нейната готовност да се довери и отдаде на процесът. Тази рамка е сигурната структура, която ни държи и защитава. Тя помага да се отпуснем и си позволим истинско отдаване и потапяне в чувството. Затова в този вид процеси работим с кратки свързвания и техники. В повечето случаи това ще са 10 до 15 мин. - според личната възможност и желание.
С ежедневното споделяне на насоки/ домашно или припомняне, за нас става лесно да бъдем държани от груповата енергия, да бъдем поети от потока на процеса, който знае как да случва нещата.
Това също така сплотява групата и прави възможно споделяне на опитност и увеличаване на изживяването. Прави ни свързани.
Споделянето на ежедневните видеа, насоки, напомняния в затворена за курса група прави общуването и случването изключително лесни. В същото време дава прекрасна възможност за вас да споделяте, да получавате обратна и отговори на ваши въпроси за процеса редовно.
Прави атмосферата наистина силна, въздействаща, любяща, лечебна.
Достъпът до тази фейсбук група и ежедневните видеа там остава до края на април 2023. От опит съм установила, че това има огромни предимства - от една страна не притиска участниците да завършат задължително за 21 дни, а дава известна свобода в темпото. От друга страна действа силно мотивиращо да оставаме в процеса и прави процентът хора, които действително завършват пълния курс, много висок. Вярвам, че това е една от причините за силните резултати и промени от 30-дневните курсове от предишните години.
Допълнителни помощни практики, под формата на аудио-сесии или допълнителни видеа, ще бъдат достъпни за вас в пространството на курса на нашия сайт. Достъпът до тях остава за вас за неограничено време.
След старта и основата, която ще положим там, по-късно в процеса ще направим две сверяващи Зуум срещи. Първата по средата на процеса и втората - в неговия край. Това ще ви даде възможност в открит разговор да споделите, потърсите подкрепа и обратна връзка за това, през което преминавате.
Курсът е еднакво подходящ както за жени, така и за мъже!
Най-кратичко мога да опиша пътя, работата си и голямата си страст като
ВРЪЩАНЕ КЪМ ЛЮБОВТА.
Любовта към себе си, към тялото си, към живота си. В любовните ни връзки, интимността, общуването с другите. Лично за всеки и колективно за света.
Аз съм една от първите треньорки по Мандала Танц и женски енергийни практики в България и съм страстно увлечена от начините, по които като жени можем да се върнем към изконната си женска природа. Като най-важната част от работата си виждам в лекуване на любовния ни живот и връзката, която имаме с Любовта като енергия - както за жени, така и за мъже.
Вярвам дълбоко в соматичния (телесен) подход, в мъдростта на тялото, в практиките, които работят с енергията ни - защото там се случва всичко, там се лекува всичко. Вярвам в силата на движението, танца, с-ксуалната енергия, дишането и гласа ни да ни свързват с дълбоката истина на Сърцето ни и ни помогнат да заживеем отново оттам. Работя и съм последовател както на някои древни методи, така и на нови, модерни такива, които трансформират древното знание на честотата на днешното време и задачи. Ученичка и последовалтелка на школите на Лайла Мартин, Quoya, Джон Уайнленд, София Сундари, Тоша Силвър и др. )
позволявайки на застояла, застинала, стара, блокирана енергия в нас да потече заедно с нея
и ще спрем да отричаме части от себе си
така както го правим в дома си, когато разчистим старите вещи
който ще съживи телата и сърцата ни
там, където досега основно сме усещали тежест и апатия
идваща от смелостта на чувстването, от това, че сме истински със себе си и даваме любов на всичко светло и тъмно в нас
които дори не можем да предвидим преди да се спуснем в дълбоките води. И които пазят магичния си блясък и красота.