Блог

8 Хубави неща. Или как да събудя рецепторите си за щастие!

Като малка много обичах биологията, а после в следването ми най много харесвах физиологията и молекулярната биология. Буквално с часове можех да прекарам, ровейки из всички налични учебници и книги в библиотеката, докато разбера и до най-малка подробност как функционират нещата. Е, признавам си, някои неща съм позабравила, но помня едно:

За да могат клетките ни да общуват помежду си и приемат информация от външния свят, те използват рецепрори.

Това са различни протеини, всеки със своя си функция и задача. Ако един протеин не бива използван от клетката, т.е. не получава никакви сигнали, на които той би да реагира, клетката си го прибира и го държи заключен в специални за това места до второ повикване. И ако дълго време няма такова повикване, го унищожава.

Та не знам за вас, но на мен това много ми прилича на една друга ситуация от нашето ежедневие. Ние, сигурна съм, имаме рецептори за щастие. Като например рецептори, които ни помагат да разпознаваме и изпитваме наслада, благодарност, чувство на принадлежност, любов и т.н. И докато ги използваме, можем и да се чувстваме щастливи. Почнем ли обаче да не забелязваме хубавите неща, да се концентрираме само върху проблемите, болката, тъгата, недостатъците ни…. рецепторите ни за щастие стават излишни, клетките си ги прибират и започват по-усилено да произвеждат рецептори за нещастие. Когато твърде дълго не сме имали нужда от рецепторите си за щастие, клетките ни ги унищожават.

Това мили хора е състоянието ни на депресия.

Хубавото е, че клетките са много интуитивни. И дори да нямат нужните рецептори, има ли подходящ стимул достатъчно дълго време , започва и производството!

Така че не е случайно, че започнем ли нещо ново, нетипично за нас, минава малко време докато усетим ефекта. Колкото по-нетипично, толкова повече време е нужно. Хубавото тук е, че е така и в обратната посока. Когато запълним повърхността на клетките си с много рецептори за щастие, и рецепторите ни за нещастие са унищожени, минава дооооста време, докато нещо негативно може да ни се отрази, или да ни разклати. На това му казваме, че сме развили устойчивост.

Та така, инспирирана от физиологията и от една от най прекрасните апликации за телефони, на които съм попадала – “BLISS” – искам да споделя с вас упражнения, с които можете да събудите рецепторите си за щастие!

1. “Журнал за благодарност”

Всеки ден да си записвате 3 неща, за които сте благодарни + ЗАЩО! Тази втора стъпка е много важна, защото ни помага наистина да влезем в модус да ЧУВСТВАМЕ Благодарност, а не просто да отбиваме номера.

2. “Почитане на хората в нашия живот”

Тук всеки ден си избираме един човек, за който сме благодарни, че е в живота ни, или че сме го срещнали. И отново описваме и защо! Това може да е нашият любим, някой от семейството, приятел, но може да е и някой, който чрез добро или не ви е помогнал да продължите по-силни и мъдри по пътя си. Изборът си е ваш. И най хубавото е, че изведнъж виждаме, че годината няма да ни стигне да изброяваме само по един човек, за който сме благодарни!

3. “Наслаждаване”

Това е любимата ми категория, ще си призная. И донякъде нова за мен. Това с благодарността го знаем и все под някаква форма го правим, но да ценим моментите на чиста наслада, е доста по-нетипично. Тук си избираме нещо за деня, което ни е доставило наслада, описваме, ползвайки сетивата си, защо и как точно ни е доставило наслада. Това упражнение има множество положителни ефекти – откривате твореца и писателя в себе си, забелязвате след това и най-малките моменти на наслада и им се наслаждавате на 100%. Спираме да правим компромиси и съвсем целенасочено, чувствайки се насърчени, търсим и намираме все повече неща, които да ни доставят наслада. Мммммм…

4. “Трансформиране на проблеми”

Мили хора, способността ни да умеем да намерим във всеки проблем или болезнена ситуация нещо мотивиращо, полезно и дори хубаво, е изключително важна за емоционалното и духовното ни здраве и благосъстояние. В началото е трудно, Да! Но, упражнявайки се, става все по-лесно. Това е единствения начин да извадим главата си от торбата на живота, изпълнен с проблеми, и да се огледаме навън и забележим колко много хубави неща съществуват. Да се научим да виждаме ситуации от миналото и настоящето от друг ъгъл, е съществено за способността ни да бъдем щастливи.

5. “3 хубави неща”

Тук преди да си легнем или сутрин преди да станем, си изброяваме 3 неща от деня ни като постижения – малки или големи, нещо, което ни е накарало да се усмихнем. Това веднага сменя нагласата ни за деня, качва вибрациите ни и денят тръгва като по вода.

6. “можеше и да е по-зле” 🙂

Тук, за ситуация, за която не сме доволни, си представяме, че можеше и да е по-зле. Идеята не е да се задоволяваме с малко, защото ние сме същества с безграничен потенциал и заслужаваме да живеем най-смелите си мечти. Идеята е да можем да намалим очакванията си, да засилим благодарността, да видим ползите, да се насладим на процеса и да действаме стъпка по стъпка.

7. ” Значимост в работата”

Мнооооооого полезно упражнение. Тук първо описваме с какво нашата работа е полезна за другите, като имаме в предвид не само клиентите, но и колегите си. После изреждаме кои наши уникални силни страни, таланти и способности можем да използваме в работата си и какви възможности за личностно развитие и учене на нови неща ни дава тази работа. Обръщайки внимание на тези неща можем да разберем какво искаме, това, което работим в момента нашето  нещо ли е наистина. И ако не, какво бих могъл да правя с много повече страст и любов. Можем също така и да осъзнаем, че работа, от която сме се оплаквали, всъщност много ни харесва и да засилим благодарността си, че я имаме.

8. “Възможно най-доброто бъдеще”

Ааааахххх… Тук можем да помечтаем едно хубаво. Представяме си се след няколко години – конретизираме точно след колко. Описваме живота си възможно най-прецизно, като вкарваме и ЧУВСТВА: Как се чувствам като живея този живот и защо се чувствам така. Разделяме писанието по следния начин:

  • В личен план: Какви нови умения съм придобил? Как прекарвам времето си? В какво здраве съм и в каква кондиция? Как усещам самия себе си?
  • В социален план: С кого прекарвам времето си? Какво е мнението на околните за мен? Описвам конкретни, важни за мен взаимоотношения и как те са разцъвтяли.
  • В професионален план: Какво е финансовото ми състояние? Какво работя? Как изглежда работният ми ден? Какво съм постигнал? С какво се гордея?

Това помага да разберем и конкретизираме ясно желанията си за бъдещето. А когато желанията ни са ясни, а не просто размити мечти, е много по вероятно веднага да разберем коя е следващата стъпка, която е нужно да предприемем.

За да има ефект от тези уражнения, ви съветвам да си изберете едно или две, които ви привличат най-силно в момента и да ги правите в един специален журнал в следващите 21 до 100 дни. За да влезе нещо в подсъзнанието ни, например да чувстваме благодарност през цялото време, минимума от дни, в които трябва да упражняваме това е 21, а най-добре е 100.

Аз в момента правя “благодарност”, “човек в живота ми” и “НАСЛАДААА” 🙂 🙂 🙂

И моето първо описание на нещо, което ми носи върховна наслада, можете да чуете и прочетете ТУК.

 

Пожелавам ви прекрасни, ползотворни и изпълнени с наслада мигове!

eli coach 01_aС обич,
Елена

 

 

 

 

 

 

Остави коментар