Блог

Тялото ни прави това, което му казваме – ВИНАГИ!

silhouette of young woman dancing at the Caribbean beach at sunset
Гледаме се в огледалото.
Виждаме нещо и го оценяваме.
И тази оценка не е просто оценка на моментното…
Тя става прогноза за бъдещето.
 
Ние не осъзнаваме как с думите към самите себе си:
 
  • Влияем на своето самочувствие
  • Подаваме програма на клетките ни как да работят
  • Влияем дълбоко на своето тяло – много по-дълбоко, отколкото съзнаваме. Много по-дълбоко отколкото влияем с храна или спорт.
  • Определяме как ще се чувстваме в своя храм, своята физическа форма. И съответно какво ще излъчваме навън.
  • Създаваме почва за здраве и младост или обратното.
Какво се получава?
Не харесваме тялото си. Всеки ден му даваме своята малка или голяма доза “нехаресване”. То разбира едно – не съм добро, не съм красиво, не съм дойстойно за любов. И изпълнява…. Така на следващия ден, следващия месец и следващата година имаме тяло, което не е добро и красиво според нашите критерии, което отговаря на идеята, че “не е достойно за любов”. И ние наред с него.
 
Някои се опитват да излязат от това като започнат хранителен режим с мерене на калории и проценти въглехидрати и мазнини и/ или вземат решение да се отдадат на редовен спорт. Разбира се при избора на спорт удоволствието играе второстепенна роля. На първо място – голят ли се калори и колко.
Понякога и това не помага особено (изпитвала съм го).
Понякога става. Ако сме наистина стриктин – резултати ще имаме с доста голяма вероятност. Но…
 
Какво става, ако за малко спрем?
Какво става, ако решим да не сме постоянно в този или онзи режим?
Какво става, ако все пак искаме да вкусим и от удоволствията на живота, а не само от дисциплината?
 
Тялото брутално и бързо ни напомня за рамката, в която сме го вкарали. А именно:
 
“Ти си красиво, само докато аз правя точно това и онова, по точно определен начин.”
 
То наистина е наш голям приятел. Прави точно това, което му подаваме! То не реагира на вашето
“Хайде, да му се не види, стани красиво и слабо… защо не ме слушаш, не чуваш ли какво искам от теб!!!”
 
То реагира на вашето:
 
“Аз не те харесвам. Ти не си достатъчно добро.”
И изпълнява.
 
От този омагьосан кръг се излиза по един простичък начин – задаваме му ново послание, ново отношение, нова програма…на любов тук и сега.
 
Тогава не просто и храната и спортът действат в пъти по-ефективно.
Те стават удоволствие, а не условие и задължение.
Тогава интуитивно усещаме каква храна иска тялото ни, и каква вече не му е така нужна. Тогава то избира какво движение копнее, и взема най-ценното от него. Вместо да му налагаме според това “къде се хабят най-много калории”.
 
И най-вече – отпада нуждата от строги граници. Нуждата от строги правила, за да изглеждаме добре е признак само на едно – не-здраво тяло, тяло, което не е обичано.
 
Всичко това осъзнах не от четене… а от личния си опит.
Най-доброто, което можем да дадем ня тялото си е нашата ЛЮБОВ. Тогава всичко започва да се случва различно…
 
За тяло, което обичаме, и което обича нас – стъпка по стъпка как да си върнем истинската красота:

Остави коментар