Почти ежедневно съм свидетел как хората искат, изискват, критикуват и се ядосват на своето тяло. В надеждата, че така то ще стане това, което им се иска. В надеждата, че то ще откликне на омразата, неодобрението, опита за контрол, които вероятно идват с най-добри намерения…
И то откликва наистина! Но често точно с обратното на това, очакваме…
Защо? Представете си какъв ефект има, когато говорим с критика, неодобрение и недоверие към най-любимите си същества. Склонни ли са те да дадат най-доброто от себе си? Склонни ли са да се мобилизират и покажат своя истински потенциал? Или по-скоро се затварят, абдикират, искат да избягат, тръгват директно на контра?
И ако това не е достатъчно… Представете си как реагирате вие, когато най-любимият човек, дете, майка говорят с вас по този начин. Колко това ви помага да се разтворите, успокоите, пуснете това, което ви тежи, действате с лекота и желание към нещо по-хубаво?
Съвсем честно…?
Обикновено никак не помага. Случва се точно обратното. Чувстваме се дълбоко в себе си още по-малоценни, затваряме се, стягаме се, въоръжаваме се срещу този, които ни атакува със своето неодобрение.
Как бихме искали да говорят на нас, когато сме объркани?
Как бихме искали да се отнасят с нас, когато не сме перфектни?
Как бихме искали да бъдем подкрепяни в пътя си към разтваряне, разцъфване, трансформация, оздравяване?
Нека бъдем откровени… С ЛЮБОВ.
Нищо не ни помага да бъдем своята най-добра версия както усещането, че някой скъп и любим ни дава своята любов, приемане, разбиране, доверие, каквото и да става. Че ни напомня постоянно, че е тук до нас. Че винаги има какво да хареса в нас, да ни напомни за красотата му и да ни благодари.
Е, точно за това копнее нашето тяло!
И ако неговите симптоми или излизане от естествената му форма стават все по-силни – то не просто копнее, а буквално плаче за това отношение!
Не, то не плаче за поредния стриктен режим, в който се опитваме да го вкараме.
Не, то не иска да трябва да стане перфектно, за да му хвърлим топъл любящ поглед в огледалото.
Не, то не иска да изпълни поредното условие, за да получи късче благодарност.
То плаче за храната, която най-силно го захранва, лекарството, което най-дълбоко го лекува, горивото, което му дава заряд да се трансформира в своята най-здрава, красива, чувствена и изпълнена с живот версия – нашата любов.
=============
И тъй като никой не ни е учил как… И сме объркани в опитите си да дадем това любящо, приемащо отношение, когато вече сме във вражда с тялото…
За мен би било чест да ви подкрепям по този вълнуващ път в онлайн-програмата “30 дни до любов към тялото ми”, която стартира през март.
Как действа тя и какво ви очаква там?
ОЧАКВАЙТЕ СЛЕДВАЩО ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОГРАМАТА ПРЕЗ 2021г.!
С любов, Силвия.
Силвия е преди всичко треньор, работещ с телесни и танцови терапии, за изцеление на душата и тялото по възможно най-естествен и автентичен път. Тя е една от първите треньорки по Мандала Танц – танцът на женската енергия – в България.
Отдадена на темите връзка с интуицията, женствеността, здравето, вътрешната увереност и магнетизъм, които идват от автентичната ни природа. Най-важната част от своята работа вижда в лекуване на любовния си живот и връзката, която имаме с любовта. Работи с древни и нови енергийни практики, телесни методи за емоционално лечение, интуитивни танци, авторски медитации, лечебни практики с нефритени яйца, методи от най-добрите школи в света (като напр. Qoya, София Сундари, Тоша Силвър, Ким Анами и др.). Създател на първите 30-дневни онлайн-програми с ежедневен съпровод за изцеление на сърцето и женствеността в България. Работила с вече над 2000 жени от цялата страна за тяхната женска увереност, красота и цялостно щастие. Ко-създател на първата в България онлайн-платформа за водени медитации на български език www.djavarava.com.
