Блог

Тайният ключ за изобилието и любовта… има ли го?

Растем и разделяме живота, целите, мечтите си на две основни сфери: ЛЮБОВ и ИЗОБИЛИЕ.

Работим или за едното, или за другото. Тръгваме да търсим решение и развитие в едната или другата посока. Често дори вярваме, че не можем да имаме всичко. Решаваме – кое ни е по-важно? Да сме щастливи в любовта? Да имаме изобилен, красив, материално охолен живот?

Вярваме, че това са две врати и ключовете за тях са различни.

И докато ги делим, изпускаме същината на въпроса. Изпускаме същината на съществуването си. Ще търсим навсякъде, но не и там, където е коренът. А КОРЕНЪТ Е ЕДИН И СЪЩ.

Преди да учим техники за богатство, навици на успешните хора, преди да изучаваме съблазняване и комуникация с другия пол, преди да упражняваме нагласа за охолен живот и да се отваряме за щастлива любов…

Преди всичко това идваме НИЕ. Нашата СТОЙНОСТ. Нашата СЕБЕСТОЙНОСТ.

Езикът ни показва ясно всичко, което имаме нужда да видим. Но ние извръщаме глава и подминаваме. Той ни показва, че дали ще бъдем ценени от партньора в отношенията, дали ще решат че си струваме скъпите подаръци и усилията, дали ще ни дават високо заплащане, дали ще искат да сключват с нас големи сделки, дали ще са готови да ни заплащат висока цена – всичко опира до това какво усещане даваме за нашата СТОЙНОСТ.

КОЛКО СТРУВАМ?

КОЛКО ВЯРВАМ, ЧЕ СТРУВАМ?

КАКВО ВЯРВАМ, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАМ?

КАКВО ИМАМ ПРАВО ДА ПОЛУЧА?

КОЛКО ВАЖНИ СА ЖЕЛАНИЯТА МИ?

КОЛКО СЪМ ЦЕННА СПОРЕД МЕН САМАТА?

Прочете тези въпроси още два пъти – веднъж, мислейки за любовния си живот. И веднъж, мислейки за материалния си успех. Ще откриете, че пасват идеално и на двете. Това не е случайно. Дори да има двойно лице, вратата към мечтите ни е една. И ключът е един.

Ако си мислите, че в едното се оправяте много по-добре от другото, вероятно се лъжете. Може да има леки нюанси. Но ако се вгледате – имате ли пробойни в едната сфера, ще имате и в другата. Хубавата новина: работите ли за едната през корена (не просто на повърхността), автоматично повлиявате и на другата.

Аз например цял живот отделях енергия на любовната тема. Другото вярвах, че все някак се случва или ще се случи. Не чувствах липса на увереност или сигурност. Почти не обръщах внимание.

Напоследък обаче видях, че и там имам ключови трудности… които не знаех точно как да преодолея. Уж нямах проблем да си искам добра цена. Уж нещата вървят и се случват. Но… Някакси не успявах да мина на по-горно ниво. Някакси продължавам да карам много различна кола от тази, която бих искала. Някак си не остава достатъчно точно за тази почивка, която най-много желая. Някак си твърде често се налага да си правя сметката. Някакси не успявам да спестявам достатъчно.

В същото време виждах, че ми е трудно да отстоявам определени свои желания и нужди пред мъжа. Неща, на които уж държа. Като се стигнеше дотам – омеквах, не успявах да се отстоя (или се опитвах да го правя влизайки в ролята на нацупеното момиче, на което са отказали сладолед).

В същото време виждах как жени около мен получават просто ей така доста по-значини подаръци и жестове. При това не беше въпрос на повече любов… беше въпрос на готовност да им бъде дадено. В дъното на всичко това е въпросът ВЯРВАМ ЛИ, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАМ ТОВА И НИТО ГРАМ ПО-МАЛКО.

И нека не изместваме същността на въпроса. Не става дума за някаква материална облага, която искаме да изцедим от връзката. Надявам се, не се налага да го пояснявам. Никой от нас не е нито само материален, нито пък е само духовен. Ние сме същества с тела, материални потребности, сърца и души. И ние имаме нужди във всички тези направления. Точка.

Независимо от вида на желанията, става дума за вътрешното ни убеждение, че този мъж, който е избрал да бъде с мен – той сам ще желае да направи това за мен и да ме зарадва. Но това не започва с мъжа. Ако аз не го вярвам – и той няма да го чувства.

Но как да променим това?

Каквито и тактики и техники да учим – истинското решение си остава едно. Може да ви звучи като клише. Може да сте го чували хиляди пъти. Но то си остава единственото истинско решение.

НАЙ-НАКРАЯ ЗАОБИЧВАМЕ СЕБЕ СИ.

НАЙ-НАКРАЯ СТАВАМЕ НАЙ-ВАЖНИЯТ ЧОВЕК В СВЕТА ЗА САМИТЕ СЕБЕ СИ.

НАЙ-НАКРАЯ СИ ПРОЩАВАМЕ ВСИЧКО.

НАЙ-НАКРАЯ СЯДАМЕ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО И НЕ СТАВАМЕ, ДОКАТО НЕ ОБОЖАВАМЕ ОБРАЗА В НЕГО И ВСЯКА НЕГОВА КЛЕКТА.

Най-накрая решаваме твърдо – аз съм готов(а) да си тръгна от всичко, което подценяма моята стойност. Едно нещо ме радва само, ако е в синхрон с моята стойност и я подкрепя. Човекът срещу мен е важен дотогава, докато мога с него да бъда себе си и да се чувствам ценена. Така както заслужавам. А аз заслужавам само и единствено най-доброто.

Много хора ще отпаднат по пътя ви, когато започнете да го практикувате. На пръв поглед ще отпадат и възможности, и клиенти. Но изчакате ли и отстоите ли своята стойност, дори с риск да загубите хубави неща  – ще започнат да идват великите неща.

Изборът е наш, всеки ден. И какво получаваме е всичко друго, но не и случайност.

Автор: Силвия Матеева

DSC_0542

 

Остави коментар