Преди още някога да разсъждавам и разбирам концепцията за интуиция, знаех че имам такава. Имах в себе си онова вътрешно чувство, което ми посочваше пътя, помагаше ми да вземам решения, подсказваше ми какъв ще е изходът от дадена ситуация.
Интересното е, че тогава – в годините като тийнейджър – не разсъждавах много върху това, дори не ми беше хрумнало да го поставям под съмнение (а аз доста разсъждавам върху всичко възможно от самото си раждане). Но интуицията – това беше нещо, което просто е там. Като краката и ръцете. Нямаше нужда от разсъждения, защото беше естествена част от мен. Това не значи, че винаги съм я следвала (това е висшият пилотаж), но я чувах и осъзнавах.
Тогава един ден се случи нещо. Когато бях на 23 преживях най-тежката любовна ситуация, най-тежката раздяла в живота ми до този момент (а и досега). Толкова много ме болеше, че една нощ под душа паднах на колене и помолих Бога или Висшата сила, или каквото и да беше, което нареждаше така нещата за мен, никога повече да не изпитвам любов. Вътрешно реших, че явно силната любов неминуемо отваря вратата за такива изживявания. С нея идва и риска от голямо страдание. Затова най-сигурният начин да го предотвратя беше, като изобщо не пусна любовта да припари отново до мен. Не исках да се влюбвам, не исках да обичам.
Това, което кажем на себе си (или на онази сила, там горе) в силни емоционални моменти винаги намира проявление.
Какво се случи? Следващите 5 години аз не обикнах отново. Евентуално харесвах някого отвреме-навреме, но истинска тръпка не можех да изпитам…
Но защо разказвам всичко това? Какво общо има с интуицията? Както се оказа, има много общо. През същият този период, наред с любовните тръпки… изчезна и интуицията. Сигналите, които бяха така ясни и естествени преди, станаха объркващи. Пак идваха… но вече не сочеха точното решение, не показваха изхода. Не чувствах, че мога да им се доверя. Шансът този нов глас да ми сочеше истината беше колкото от рулетка – 50 на 50. А в един момент това не ти помага да се вслушваш в този глас.
Все още не виждах връзката. Просто отчаяно се питах защо тази вътрешна мъдрост ме изостави… защо толкова дълго ми беше приятелка, а сега ми обърна гръб. Тогава още не знаех това – но интуицията, способността да вярваме на вътрешната си истина, на инстинкта си е сред водещите пътеводители за щастлив живот. Това е сред 10те ключови тайни за щастие – нещата, които отличават хората с усещане за пълноценен, хармоничен живот и тези, които се чувстват неудовлетворени.
И така, разбираемо, това не беше сред най-цветните ми, запомнящи се периоди в живота. Без силни любовни вълнения, без интуиция, на която можех да се доверя. Усещането за объркване от живота, за безцелие само се покачваше. Но хубавото е… че това, което сами можем да си причиним, сами можем и да оправим. И ако сте чели статията ми „Как се търси щастие” знаете, че в един момент се озовах на практика по кундалини йога.
Когато започнеш да работиш със себе си много неща в теб се разместват и наместват. Понякога това става автоматично, без да съзнаваш точно как. Понякога идва като отговори, като прозрения, като ключови спомени… И така една вечер, достигнала до ново отчаяние по темата „Защо, за Бога, не мога да си харесам никого… Какво ми има?!” една крушка в мен светна. 5 години бяха минали откакто от дън душа помолих да не обичам повече. Отдавна бях забравила тази нощ, молбата си, изобщо не бях мислила за това по-късно. Но изведнъж се сетих. Всичко съвпадаше. Никога повече не бях обикнала оттогава. И точно оттогава бях загубила връзката с интуицията. Доплака ми се. Тези години ми дадоха 2 много силни урока:
- Никое страдание от любов не е толкова жестоко колкото живот без любов.
- За да имаме връзка с интуицията си, имаме нужда от отворено сърце. Интуицията говори само през отвореното сърце.
Давайки си сметка за това, направих най-простичкото и силно нещо, което можех в този момент – отправих нова молба. Помолих отново да обичам. Помолих отново да събудя гласа на вътрешната си мъдрост. И той отново да е моя помощ и опора.
Ако някога сте се молили искрено, знаете че никоя молба на сърцето не остава нечута. До месец срещнах момче, което лудо харесах. И малко по малко… първо неусетно, а после все по-ясно се върна тя – моята интуиция. Започна с малки неща. За да бъде днес една от основните ми пътеводни звезди в ежедневието и плановете за бъдещето. Тя е толкова ясна и толкова приятелски настроена, толкова пъти ме спасява, носи ми търпение и спокойствие, че разбирам защо е сред 10те ключа за щастие.
Затова пиша тази статия, за да изясня някои неща около това мистично нещо – интуицията. Защото всъщност не е толкова мистично. Ние може би не о разбираме изцяло. Но това не значи, че то не е там. То е толкова важна и съществена част от нас, колкото са нашите крака, ръце, очи и сърце. Без нея животът просто не е пълноценен – така както не би бил без крака, ръце, очи и сърце.
Всъщност интуиция е…
Комбинация от нашия инстинкт, вътрешен глас, но също и опит и знания. Да се осланяме на интуицията си означава да се опрем на вярата в себе си, в нашата вътрешна мъдрост. Означава да пуснем отчаяната нужда от сигурност.
Ето го разковничето, което няма да се хареса на много от нас. Да се осланяме на интуицията означава да спрем да търсим абсолютна сигурност, да спрем отчаяно да търсим доказателства и гаранции отвън. Колкото повече се вкопчваме в идеята за сигурност, като единствен спасителен пояс, толкова по-слабо ще чуваме интуицията си и толкова по-трудно ще я следваме. А именно тя ни води до онези места и събития, които наричаме чудеса. Точно защото не ги планираме и защото не винаги чистата логика знае пътя към тях.
Кои са знаците, че не разчитаме на интуицията си?
- Трескаво търсим чуждото мнение, когато сме в трудна ситуация или трябва да вземем важно решение. Държим да чуем какво мислят хората около нас. И колкото повече хора питаме, толкова по-малко даваме глас на вътрешната мъдрост.
- Другата крайност – толкова ни е трудно да вземем дадено решение, или да изчакаме да се изясни ситуацията, че действаме през главата. Предприемаме действия, само и само, за да спрем мъчителното чакане или умуване.
В извод – често хората избират да заложат на неприятната сигурност, отколкото да постоят известно време в несигурност, дори интуицията да им казва това. И точно затова така често прибързваме в живота или си пресичаме златни възможности. Защото онзи глас вътре в нас може да нареди много неща – точно както ги желаем, и дори по-добре. Но той често ще иска от нас да изчакаме, да бъдем търпеливи, или да вземаме нестандартни решения. Решения, които може би понякога няма да следват общата логика и мнението на близките ни.
Затова ви оставям с тази мисъл…
Бихте ли искали живот, основан на пълна сигурност – дори тя да не е желаната от сърцето ви? Или живот, към който ви води една сила отвъд твърдата логика, отвъд сигурните гаранции, който се разкрива стъпка по стъпка… но е пълен с чудеса?
Ако сте готови да влезете в онова мистично място, където имаме смелостта да вярваме в това, което не можем да видим и силата да се освободим от страха си от несигурност… то пред вас всичко е възможно.
Автор: Силвия Матеева
Интуицията се отваря, колкото повече отваряме нашето сърце. Колкото повече живеем чрез любовта. Започни да живееш през сърцето и любовта – с тази аудио Медитация на любовта!
