“Само, когато добре познаваме своята собствена тъмнина, можем да постоим в тъмнината на друг.” – Брене Браун
Имам една приятелка. През годините се поотдалечихме, но обичта, която изпитвахме една към друга си беше там. Когато се видехме, макар и рядко – сякаш времето беше спряло.
Но с годините, всяка от нас премина през трудни, тежки ситуации. И когато тя започваше да говори с мен за болката си, аз превключвах на модус “сега ще те разсея, ще сменя темата, или ще споделя с теб всичко, което съм научила и прочела досега – така ще ти олекне.”
Какво мислите се случи?
Започнахме да се виждаме и чуваме все по-рядко и по-рядко. Тя започна да няма време, да е заета с друго. Аз се правих, че я разбирам и всичко е наред.
Защо мислите се случи това?
Когато някой прояви невероятния кураж да сподели с нас болката си, той не търси някой, който да му оправи живота и да премахне тази болка.
Той търси разбиране, има нужда от усещането, че не е сам. Има нужда от споделеност и свързаност. Нищо повече. Има нужда да чуе и почувства, че има право на своите емоции и чувства, не само, когато е сам, не само, когато е весел и щастлив.
Има нужда просто някой да поседи с него и до него.
Че това дори е по-лесно, може да си помислите. Е за тези, за които е така – радвам се за вас, вие имате развита способност за емпатия и състадание, може би още от малки.
На мен ми отне 33 години да проумея. Да видим колко ще са нужни да се науча.
Но защо за някои от нас е толкова трудно?
Причината е само една.
Болката, срамът, трудностите, гневът на другия ни напомня твърде много на нашите собствени болка, срам, трудности, гняв.
И когато сме свикнали да не обръщаме внимание на тези емоции, да ги потискаме, не сме свикнали да стоим с тях, или пък те са толкова силни в този момент, че за нас е невъзможно да стоим с тях, не искаме да ни ги припомнят, не искаме да ги покажем пред другите. Тогава просто изключваме.
Когато думите на другия са твърде близо в целта на нашата болка, тогава ставаме неадекватни.
Изисква се голяма смелост да споделиш болката и срама си със някой друг. Изисква се голяма смелост да постоиш с болката на някой друг, без да пречупваш нещата през своята леща.
И тук ще споделя един откъс от уникалната книга “I thought it was just me… but it wasn’t” на уникалната Брене Браун:
“Когато развиваме своята състрадателност, ние черпим от цялостта на своята опитност и преживявания – страданието ни, емпатията, но също жестокостта и страха ни. Така трябва да бъде. Състраданието не е взаимоотношение между лечител и наранен. Тя е свързване между равни. Само, когато добре познаваме своята собствена тъмнина, можем да постоим в тъмнината на друг. Състраданието става истинско, когато признаем, че като хора сме едно – свързани и с общи преживявания.”
С Обич
Елена <3
Автор: Елена Матеева от Essential Moments by Elena Mateeva.
Можете да последвате Елена на нейната фейсбук страница Essential Moments by Elena Mateeva , а също да посетите седмичните практики по женския енергиен танц МАНДАЛА, всеки вторник и четвъртък в Мандала център Алуна на ул. “Ген. Столипин” 58, гр.Варна.
В други градове провеждаме практиката 1 до 2 пъти месечно. За актуални новини и събития присъединете се към групата “Мандала Танц България”.
Когато имаш нужда от състрадание, подкрепа, разбиране и безусловна любов, от чувството, че не си сам – остави се на Земята да те приветства в своята прегръдка с тази красива водена медитация:
