Кога една промяна се случва най-лесно?
Когато повярваме, че е тя е възможна и то възможна именно с нас.
Кога е най-лесно да повярваме, че е възможна за нас?
Когато си припомним, че някога това ВЕЧЕ е било наша реалност. Не казвам, че това е единственият начин, но да – това е най-силният и лесен начин да затвърдим привидно новото вярване за себе си.
Защо казвам “привидно ново”?
Защото в почти всички случаи то наистина НЕ е ново. То някога е било наша реалност. Имаме ли силен копнеж за нещо – то някога е било наше и ни вика обратно към себе си.
Ето например говорим си за желани промени в тялото. Когато бях в трудния период от живота си със 17 кила отгоре на нормалното ми тегло и един ден реших цялостно да сменя отношението си този “проблем”, аз имах воля в продължение на 2-3 месеца всеки ден да говоря с любов на тялото си, да зареждам храната си позитивно, да правя медитациите за красиво и стройно тяло. Реших, че храната ОТНОВО – така както го беше правила почти 30 години дотогава – се отнася благотворно с мен и каквото й да реша да ям, то ме прави по-стройна и слаба.
Сестра ми ми каза преди няколко дни: “За теб е било лесно да удържиш това, защото ПОМНИШ какво е да си естествено слаба и да имаш вяра в тялото си и неговите процеси.”
Вярно е. Когато имаме памет за нещо в живота си, е по-лесно отново да го активираме в този момент – дори да се е загубило за някакъв период.
По същия начин жена, която от малка е получавала мъжко внимание, по-лесно ще се върне към своята увереност, дори ако се е позанемарила, от жена, която винаги се е чувствала незабелязвана.
Или пък детето, получавало похвали за своя ум и таланти, винаги на по-късни години по-лесно би повярвало в способностите си да започне нещо ново, дори да е претърпяло неуспех и пр.
ЗАЩО ВИ КАЗВАМ ТОВА?
Да ви обезсърча, ако нямате спомен да сте имали това, което днес най-силно желаете?
Не… да ви дам надежда. Дълбока надежда и сигурност.
Душата ни носи в себе си изживявания далеч отвъд пределите на този живот. Във вътрешната работа, която започнах преди години, много неща приех и повярвах преди в мен последната бариера на разума да се пропука и да приема идеята за минали животи.
Но вече чрез неповторимите, уникални изживявания посредством различни практики и методи, посредством живите картини, осъзнавания и пробуждания, когато най-малко очакваш и които не можеш да сбъркаш, вече съмненията са отдавна отпаднали – съвсем открито говорим тук за МИНАЛИ ЖИВОТИ.
И ето го разковничето:
Най-ценните практики са тези, които ЩЕ ВИ ПРИПОМНЯТ КОИ НАИСТИНА СТЕ.
В практики като Мандала Танц, женските дълбоки практики и медитативни пътувания на душата (които вгращаме все повече в програмите си) едно от най-големите съкровища е, че се връщат усещанията за това КОЕ Е БИЛО МОЯ РЕАЛНОСТ.
Може би не тук, в този живот, но също толкова мое и част от мен.
И когато душата си спомни…
… когато душата си спомни, че някога й е било лесно да живее в любов, да получава грижа, да се доверява и радва като дете, да лекува, да живее в изобилие и успех, да бъде красива и магнетична, да бъде в силата си и напълно уверена в себе си…
Макар и в един живот далеч назад…
Когато си спомним, че това вече е било наше, СТАВА ЛЕСНО ДА ПОВЯРВАМЕ, ЧЕ ТОВА СМЕ НИЕ. ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ЗА НАС. ТУК И СЕГА.
И тогава отваряме вратата за промяната по-широко от всякога досега.
Понякога най-силното, което можем да направим във вътрешната си работа, приятели, е не да търсим как да се променим. А да си спомним КОИ СМЕ.
Автор: Силвия Матеева
Прекрасно, мъдро и толкова насърчително!
Mnogo krasiva i vdahnoviavashta statia! Blagodaria