Блог

Когато душата ми гледа назад…

Чували ли сте да ви казват: “не се обръщай назад, гледай само напред”?

Аз съм го чувала много пъти. Когато години наред живях с депресия, чувах и как това, че “живея в миналото” е причина за състоянието ми. Простo трябва да спра да живея в миналото.

И знаете ли какво? В това има нещо вярно, но има и нещо тотално не доразбрано.

Аз така и не можах да спра да гледам назад и докато дълго време, вярвайки на горните изказвания си мислех, че нещо не е наред с мен, днес съм благодарна на себе си и на дълбоката мъдрост и сила на душата ми да продължи да държи погледа ми назад.

Днес все още насред процес, който трае повече от година и който в моментa усещам по-дълбоко от всякога се усмихвам на себе си и на пътищата на душата. И вече знам защо не можех да спра да гледам на зад, без да съм знаела какво търся.

И разбрах какво съм търсела.

Търсела съм себе си!

Във всеки един момент, в който сме преживели шок, травма, трудни събития, част от нашата душа и нашата сила остава в тези места, в това време. Преживявайки събитията отново и отново, докато не се върнем при нея, не приемем случилото се, не му дадем любов и си върнем тази част от себе си отново в нас.
Шаманите наричат този процес възстановяване / възвръщане на душата. Лечители от цял свят от древни времена са го практикували, знаели са за него и колко е важен.
И малко по малко е нужно да се върнем към всички онези моменти, които са първоизточник на травмата, от които нашата душа не може да помръдне без наша помощ.

Един такъв изключително важен момент е времето, което сме прекарали в утробата на мама.

Ние си мислим с нашия прекрасен логически ум, че щом нямаме спомени за това време, значи нищо важно и значимо не се е случило, значи всичко е минало като по вода.

А е точно обратното.

И част от нашата душа стои все още в утробата на майка ни и има нужда от помощ, за да се завърне при нас.

И моето гледане назад, което просто “трябваше” да спра, ме отведе към моята най-голяма страст и сила в този момент.

Аз все още понякога гледам назад, защото още части от мен чакат да ги припозная и да си ги върна, но депресия нямам. Защото душата ми знае, че не е забравена и отречена. Защото всяка част от мен знае, където и да се намира, че че отивам при нея. И ме чака търпеливо.

Това е една от темите в работата ми, за която горя – цялата – от вълнение, където виждам част от моето призвание на тази земя – да съпровождам хората по пътя към изгубените части от душите им, че да си върнем себе си на себе си, защото е време!
Време да се излекуваме. Време е да се усетим цели!
Време е да сме радостни, силни, свързани и да си припомним как да живеем в любов. Време е да се доверим на живота и любовта!

Време е!

С Обич
Елена 

==================

Това съкровено пътуване, към своята душа в утробата на майка ни, ще предприемем в 5те дни на ритрийта “АЗ (СЕ) РАЖДАМ ОТНОВО!” в началото на април 2019.

Повече информация за програмата на ритрийта, място на провеждане и условия вижте тук.

Ранното записване при най-ниска такса, включваща програмата на ритрийта, всички нощувки и всички хранения ИЗТИЧА НА 31.12.2018.

Вижте начини за записване и заплащане тук.

 

Остави коментар