Основният въпрос не е какво и как да променя, а какво и как да излекувам.
Когато сме в началото, започнем да се осъзнаваме и да се вглеждаме в себе си, света и нашия партньор, в нашите сили и слабости, често идва и желанието за промяна. Да променим света, да променим него, себе си.
И тук е основната “уловка”. Не е въпрос на необходимост от промяна. Необходимостта ни е да се излекуваме. Да излекуваме онези рани и травми, които са били толкова болезнени, че когато са се появили вместо да ги преработим, почувстваме и пуснем, единственото което сме могли е било да ги заровим, дълбооооко, много дълбоко. И да се правим, че не са се случили. И да забравим. И този процес е бил необходим за него момент. Така сме успели да се само съхраним. Проблемът обаче е, че от дълбокото тези травми се обаждат, без да се идентифицират. И правят всичко необходимо да ги видим. И колкото повече се противим, толкова по-силно започват да викат.
Тези травми могат да са от тежки преживявания, от ситуации в детството ни, да са родови, кармични, архетипно-социални.
Една от най дълбоките травми от край време, която в последните десетилетия вече крещи истерично и копнее да бъде изкарана навън, погледната, призната и излекувана, е травмата, болката между женското и мъжкото начало.
Вече знаем, че едното не може без другото, но сме объркани. Комуникацията ни е пълна с недоразумения, обиди, недоверие, отхвърляне,бягане,нараняване. И макар да копнеем за любов все нещо не се получава. И не разбираме защо. Забравили сме защо. Изтикали сме го надълбооокоооо.
Ние жените, които сме тръгнали да дълбаем и лекуваме често осъзнаваме, че голяма част от недоверието към мъжете идва от исторически предпоставки. Но рядко се питаме защо мъжете са започнали да са агресивни с нас.
Аз лично чета и слушам от всякъде как жените в древността са знаели всички тайни, били са в силата си и мъжете са се отнасяли с тях като със свещени същества. Та се питам постоянно, като всички са били така просветлени, какво се е объркало.
И днес един подкаст на много скъпи и обичани мои учители ми даде отговор.
Представете си следната картина.
Древна жена, боготворена и обожавна от своя мъж. Мъж, за който Тя е свещена. Свещена, защото сътворява. Защото от нея произлиза животът.
Сега вижте същата тази жена, която споделя със дъщеря си тайна! Добре пазена тайна, която се предава само от майките на своите ДЪЩЕРИ.
Как мислите, коя е била тази тайна?
Тайната е била, че и МЪЖЪТ е сътворител на ЖИВОТА. Че и той е носител на тази красива и велика сила, че животът не се създава от сливането на жената с бог, а от сливането на жената с МЪЖА!
А сега си представете как този мъж един ден разкрива тайната. Усетете как се чувства. Предаден, пренебрегнат, омаловажен, обезличен. От най-скъпото за него създание. На което той се е доверявал безрезервно. Виждате ли го? Можете ли да усетите болката му, гнева му?
Можете ли да ги разберете?
Аз мога! Ние носим в себе си и мъжкото и женското начало и подобно нещо кара клетките ни да кървят. Аз усещам болката и на двете страни. И плача. И падам на колене и моля за прошка! И проощавам! И моля за прошка!!!!!!!!!!!!!!
Прекрасни жени, ние копнеем да познаем тази изконна женска власт, да олицетворяваме истинската жена-богиня, но е важно да разберем и сянката, която тя носи със себе си. Важно е да разберем отговорността, която имаме към себе си, към миналите поколения, към нашите деца, към целия свят!
И ако тази история резонира със вас, ако чувствате с паметта на клетките и ДНК-то си, че е вярна, моля ви поемете отговорност! Извинете се на мъжете! Опитвайте се да ги разбирате и обичате повече.
С тази малка стъпка с това извинение и молба за прошка започва лекуването. И лекувайки сегашния момент лекуваме и миналото, лекуваме и бъдещето. Не е достатъчно да разберем какво се е случило. Нужно е да поемем отговорност и да действаме.
Може да ви се струва, че това не ви касае вас, защото се е случило отдавна. Но кажете ми, колко мъже познавате, които са наистина цялостно въвлечени в процеса на появата на нов живот? След зачеването сякаш вече не са ни нужни. Ние като жени се наслаждаваме на грижи и дълбока връзка с нашето бебе – но къде остава бащата? И се замислете вие, ако сте майки, как въвличате мъжа си в този процес? Как го каните, без да изисквате и недоволствате? Колко често го питате как се чувства той? Какви са неговите страхове и предизвикателства?
Така че прекрасни създания, НИЕ СМЕ НА ХОД!
Лично за мен тази тема ми е много скъпа на душата. Когато преди време осъзнах как дълбоко в мен тлее непоносимост към мъжете, липса на доверие, уважение, усетих болка и неразбиране със всяка своя клетка.
И точно заради това и заради изконния ми копнеж за любов, разбирателство, уважение, ценене, възхищение и радост между жените и мъжете, днес с цялото си сърце и цялата си душа, със сълзи на очите и усмивка на лицето казвам:
Скъпи мъже, искрено съжалявам, извинявам ви се от свое и от името на своите предци, обичам ви и ви моля за прошка!
С обич,
/Линк към оригиналното видео от www.richardandnamaste.com тук/
Един от най-силните начини, които познавам за жените, за отваряне в нас на пространство за доверие, автентичност, мъдрост и свързаност с другия – това е практиката Мандала Танц за връщане към женската същност. Към нашата истинска същност, към дома.
За посещение на Мандала Танц във Варна:
Всеки вторник и четвъртък от 19-21:00ч. в Мандала център Алуна на ул. “Ген. Столипин” 58.
Актуална информация за Мандала събития, съвети и насоки за женската енергия в групите:
За контакт с нас във връзка с Мандала и други събития:
E-mail: assist.mandala@gmail.com
Силвия Матеева – тел. 0898 393817
Eлена Матеева – тел. 0898 381215
