“Виждал съм чудеса да се случват, когато хората просто кажат истината.
Не “любезната” истина.
Не истината, която търси да задоволи и даде комфорт.
А дивата истина. Необработената истина.
Неудобната истина.
“Шибаната” истина.
Истината, която се страхуваш да изречеш.
Ужасната истина за самия теб, която криеш, за да “защитиш” другите.
За да не си “твърде много” от нещо.
За да не усетиш срама и отхвърлянето.
За да не позволиш да те видят какъвто си.
Истината за най-дълбоките ти чувства:
Гнева, който си крил, контролирал, отричал.
Болезнените неща, които не искаш да изречеш.
Сексуалните си импулси, които си се опитвал да заглушиш.
Първичните копнежи, които не можеш да понесеш да кажеш на глас.
И най-накрай, когато всички защити се сринат
и този “опасен” материал изплува в светлината
от дълбините на подсъзнанието –
не можеш да го сдържаш повече.
Образът на “доброто момче” или “доброто момиче” се изпарява.
“Перфектният/перфектната”, този, който “всичко е осъзнал”,
“еволюиралият мъж или жена” – всички тези образи изгарят.
Трепериш, потиш се, почти можеш да повърнеш вътрешностите си.
Имаш чувството, че можеш да умреш, ако го направиш…
но най-накрая казваш проклетата истина.
Истината, от която дълбоко се срамуваш.
Не абстрактната истина. Не “духовната” истина.
Не прилежно загладената истина, оформена така, че да не предизвиква обида или сътресения.
Не красиво-опакованата истина.
А обърканата, хаотичната, яростната, необработената истина.
Кървава, страстна, провокативна, чувствена, неподправена смъртна истина.
Разклатена, прилепчива, потна, уязвима истина.
Истината за това как се чувстваш.
Истината, която позволява на друг човек да те види в твоя суров, неподправен вид.
Истината, която кара другия да онемее.
Истината, която кара сърцето ти да бие като лудо.
Това е истината, която ще те освободи.
Виждал съм хронични депресии и дългогодишни стресови състояния да си тръгват на мига.
Виждал съм дълбоко вкоренени травми да се изпаряват.
Виждал съм фибромиалгия, мигрени, хронична умора, непоносими болки в гърба, телесни болки и напрежения, стомашни разстройства да изчезват, и никога да не се върнат.
Разбира се “страничните ефекти” от истината не са задължително винаги така драматични, както очакваме!
И ние не встъпваме в своята истина, очаквайки определен резултат.
Но само помислете за огромното количество енергия, което изразходваме, само и само да потискаме своето животинско и диво, да заглушаваме нашата първична природа,
да отричаме гнева си, сълзите си и болките си,
рисувайки фалшив образ на себе си, и претендирайки, че “всичко е наред”.
Помислете за цялото напрежение, което държим в телата си,
и каква вреда причинява то на имунната ни система,
докато живеем в страх от това “да се покажем”.
Поеми риска да кажеш истината.
Истината, която се страхуваш да изречеш.
Истината, която се страхуваш, че ще накара света да бяга от теб.
Намери първо някой, който е безопасна територия за теб – приятел, терапевт, учител, или дори себе си – и им позволи да видят твоята истина.
Позволи им да те държат, докато се сриваш.
Позволи им да изписват върху теб любовта си, докато плачеш, викаш, тресеш се от страх, и се превръщаш в същинска каша.
Кажи проклетата си истина на някого – това може да спаси живота ти, да те излекува отвътре, да те свърже с хората по начини, които никога не си си представял.”
~ уникалните думи на Джеф Фостър
В това послание се съдържа нещо, което – когато съм била достатъчно смела да вляза точно в тази истина и да я изрека – е случвало чудеса с мен. Не винаги съм толкова смела. Не минаги е толкова лесно. Но чувствам силата в това да си позволим да сме до болка откровени и истински във всяка клетка от себе си.
Това е и заложено в подхода на почти всяка наша програма и работа с хората. Може би мястото, където най-силно ще се иска нашата смелост, където ще влезем надълбоко в своите скрити места и истини, ще видим и ще се оставим да бъдем видени, ще се потим и плачем, за да си дадем след това безгранична нежност и любов, за да се разтресем и плачем отново, за да се обичаме отново…
…е предстоящия ритрийт “Аз (се) раждам отново” – в началото на октомври 2019, Тринити Хаус, Априлци. Ритрийтът е подходящ и за двата пола.
Вижте повече за тази програма в 5 дни за най-дълбокото и лечебно пътешествие, което можем да предприемем към себе си, там, където всичко е започнало да се заражда:
https://web.facebook.com/events/2171751973145883/.
Автор: Силвия Матеева
