Блог

Защо никога не станах най-добра в това, което върших досега?

Това, което следва е най-дълбока изповед.

На човек, който претендира да е най-добър в нещата, с които се захваща. За когото признанието значи много. Който знае, че може да постигне всичко, което твърдо реши.

И този човек тук и сега си признава… в моя първи собствен бизнес аз не станах най-най-добрата. Повярвайте ми – много съм добра. Но не съм най-добрата. И поне досега не пожънах най-големия успех, който съм си представяла.

Но по-важното – при все моята нужда да видя как сама изграждам нещо наистина усешно, тук това никога не ме тревожеше чак толкова! Осъзнавах, че или ще му дойде времето и всичко е процес, или… че този бизнес и тази сфера е логичната стъпка към нещо друго, към нещо по-голямо.

Всъщност дълбоко в себе си винаги съм знаела, че е по-скоро второто. Аз виждах, как други жънат по-голям успех и популярност, без да са реално по-добри в самата работа. Без да могат да се похвалят с по-добро отношение към клиентите или по-качествена дейност. О не, аз никога не съм се оплаквала или чувствала неоправдана от съдбата заради това!

Отлично знам, че ако някой има дадена позиция в даден бранш, то той е направил нещо за нея. Минимум е знаел как да се позиционира по-успешно. И го е направил на практика.

Колкото до ме – аз знам отлично какво би следвало да направя, за да бъда на върха в тази професия. В моето първо истинско, собствено начинание. Винаги съм знаела. Проблемът никога не е бил, че не съм знаела. Но все не ми достигаше време, или желание или енергия да измина целия път…

Различни причини за това изникваха в мозъка ми в различни моменти. Но сега вече ясно знам защо. Без грам съмнение.

За да бъдеш най-добрият, ти трябва да си изцяло в твоя елемент и твоята мисия. В най-силната ти страст, най-големия ти талант.

Само тогава даваш всяко усилие, без никой да те подканва. И буквално гориш да изминеш целия път. При това без да го усещаш като тежест.

Приятели, аз не говоря за очевидните неща – че в работа, която ни е скучна, няма как да сме добри. Моята все още основна дейност никога не ми е била скучна! Тя също се основава на моя страст. В нея също работя с мои таланти. Просто… не са най-големите. И тогава можем да станем добри, успешни, удовлетворени… но не и най-добри, най-успешни и най-удовлетворени.

Ние трябва да използваме всяка възможност, която може би е стъпка към целта. Която ни носи контакти, нови хоризонти, израстване, радост. Но когато се появи това нещо, истинското – и за секунда не трябва да се колебаем и да се метнем на влака на нашето истинско пътешествие. Без дори да питаме и търсим гаранции къде ще ни отведе той.

Но тогава ще трябва да сме готови… да видим себе си в своя най-чист, най-пълен потенциал. Където сме истински силни и можещи.

Готови ли сте?

Автор: Силвия Матеева

Остави коментар