Тази статия посвещавам на малката тайна за т.нар. ГОЛЯМА МИСИЯ…
====================
Виждам го много често в женските групи – сред жените, които горещо търсят своята голяма мисия. В търсене са, готови са да й служат, готови да й се отдадат, да я последват… само да я намерят.
А тя все бяга и бяга и не се разкрива докрай.
За някого като мен, който работи с хора вече така интензивно и който лесно и естествено е откривал личния си път (или ако щете мисия) в живота, е очевидно ЗАЩО се получава така.
Та защо?
Да, има хора, които някак си от ранно детство са така силно привлечени от някаква идея, дейност или път, че нямат грам съмнение коя е мисията им. Буквално сякаш са засмукани от нея и я следват цял живот с пълно отдаване. Но ако трябва да сме честни, момичета, че и момчета… Това е по-редкия случай.
При повечето от нас мисията се разкрива постепенно и в течение на живота. Защото иска от нас да сме събрали различни впечатления, изживявания, да сме опитали различни неща и последвали различни страсти.
Къде идва блокадата обаче? Ще ви кажа…
Тя идва в момента, в който направите от понятието МИСИЯ нещо огромно, много по-голямо от вас, поставите го на пиедестал, висок колкото небостъргач. Когато тя стане толкова голямо нещо, че идеята за нея ви кара да се чувствате малки. Когато я идеализирате и трескаво чакате да се спусне от небето като някакво магическо послание от Бога, съдържащо ключа към вашия висш смисъл.
Тя не се спуска просто ей така, от небето, нашата велика МИСИЯ. Тя идва плавно, постепено и естествено към нас, съвсем самичка, без да я напъваме, в пълна лекота…
… когато просто ни стане навик да правим нещата, които обичаме и в които се чувстваме силни и талантливи.
Точка.
Няма друга висша или магическа тайна.
Мисията – това е уникална съвкупност от нещата, които ви доставят истинско удоволствие и които ви се отдават лесно. Тези, за които често ви хвалят и търсят. Тези, в които забравяте за времето. Които ви разтоварват. И за които с удоволствие можете да разказвате на своите приятели.
Затова ако не ви се спусне от веднъж, тръгнете ли все по-активно по пътя на истински любимите ви занимания (и тук няма ограничения за техния вид!!!) – то ще дойде денят, когато малко по малко, без никакво усилие, тя сама ще изплува от мъглата. Под формата, която е най-най-подходяща точно за вас.
Вашата мисия не е в нещо възвишено, което трябва на всяка цена да откриете още сега. Тя е това, което само идва при вас, ако сте смели и готови да следвате страстите, талантите и най-най-любимите си занимания.
(Можете да си представите, че едно от най-любимите ми занимания е да пиша постове във фейсбук, а друго да наблюдавам и разкривам човешката психика, да помагам в любовните казуси на приятелките си и да им давам утеха в най-трудните им моменти.
И така едно от семената на днешната ми реалност беше посято в далечните ми тийнеджърски години, когато четях книги за мъжката психология, без грам наменерие да се занимавам с подобни неща. Друго в импулса ми от много години да отделям дълги часове за любовните казуси на близки и не така близки жени. Да, дори когато имах “по-важни” неща за вършене. Трето – в решението да ходя на един, и втори, и трети вид танци просто като хоби през годините. А четвърто – няколко години назад, когато крадях от времето за други маркетинг задачи, за да разучавам как да направя най-добрите фейсбук постове за тогавашния ми работодател и да ги творя… Нито едно от тези неща не правих с идеята, че то е моя мисия. Но всяко от тях обожавах и всяко от тях ме е водило неотлъчно точно към нея.)
Хванете най-любимото си нещо, сложете си превръзка на очите и го оставете да ви води сляпо стъпка по стъпка… и просто забравете за търсенето на великата мисия. Когато й дойде времето – повярвайте ми, тя ще застане пред вас.
Автор: Силвия Матеева